Джон Нанс - Полет 6

Робърт стисна челюсти, огледа лицата около себе си и най-сетне върна поглед върху Брайън.

— Много добре. Наистина ме хвана да нарушавам един от личните си принципи, признавам. Да действам, без да мисля.

Робърт се обърна към пътниците около тях и повиши глас.

— Ще чакаме! Доктор Логан е прав. Въоръжената намеса може би не е необходима, но бих искал тези от вас, които се канеха да разбият вратата, да останат в готовност.

Вероятно се дължеше на изправената стойка на мъжа или авторитетния му глас, помисли си Брайън, но думите на корпоративния бос незабавно намалиха взривоопасното напрежение.

„А повечето от тях дори не знаят кой е той“ — помисли си Брайън.

Робърт пристъпи сред тълпата, като обясняваше решението и успокояваше духовете, а Джени улови погледа на Брайън и леко му се усмихна. Той се усмихна в отговор. Усети, че трябва да преразгледа всичко, което беше казал и направил от Лондон насам. И изпита срам. Отново вдигна очи към нея, но тя вече бе тръгнала по една от пътеките и се беше изгубила от поглед.

От таблото на гърба на една от седалките до него се излъчваше някакво сияние; Брайън погледна натам и с облекчение видя, че командирът е спазил още едно обещание и отново е включил подвижната карта на маршрута им. Той се завъртя, за да вижда екрана по-добре, и проследи сините граници на водните басейни над Северна Африка и западния бряг на африканския континент, за да установи позицията на техния „Боинг 747“, докато летяха на север. Отначало беше твърде разсеян, за да схване смисъла на линиите и символите, но нещо на картата се бореше за вниманието му и той объркано се взря в електронното изображение: проектираната линия на маршрута, която щеше да прекоси югозападната граница на Либия след по-малко от сто и петдесет километра… беше, общо взето, насочена към Триполи.

„Асошиейтед Прес“, Ню Йорк

17:20 ч

На екрана на компютъра на Робърт Хенсли проблесна съобщение за получена електронна поща точно в момента, в който перспективата за ранна вечеря обещаваше да разнообрази скучната му смяна.

„О, по дяволите“ — помисли си той, хвърли сакото на облегалката и се пресегна да включи текста на писмото. Винаги имаше вероятност такова съобщение да съдържа тайнствения еликсир, заради който живееха истинските новинари: съвсем неочакваното, прясно събитие, за което все още никой не знае. Шансът да бъде пръв в новинарските листи с някое сензационно разкритие беше също толкова силен магнит, колкото обещанието за джакпота е за комарджията, а надеждата за секс — за мъжа, тръгнал на среща.

Той видя, че съобщението е от адрес, който му беше смътно познат. Включи базата данни и пусна бързо търсене, което показа един рядко използван източник в „Меридиън Еърлайнс“ в Денвър. Той си отбеляза името и се върна на съобщението.

„Извънредно положение над Африка“, беше написал човекът, допълвайки подробностите за Полет 6 на „Меридиън“, странното му аварийно кацане и съобщението от пилотската кабина, което беше приложено буквално.

Робърт се облегна и отново прочете текста. „Боинг 747“ отвлечен от собствените си пътници? Това ли казва командирът? Той се опита да си представи бунт на триста или четиристотин пътници. В края на съобщението имаше бележка от изпращача, която предупреждаваше, че разкриването на името му ще доведе до уволнение.

„Тогава защо прецакваш собствения си работодател?“ — помисли си Робърт, но човекът беше предвидил този въпрос.

Ако компанията беше онази „Меридиън Еърлайнс“, която всички уважавахме в миналото, никога нямаше да издам тази информация. Но днес изобщо не бих се изненадал, ако пътниците се разбунтуват. Ние се отнасяме с тях толкова зле, че се чудя как не се случва всеки ден. А освен това ги лъжем, лъжем, лъжем постоянно. Писнало ми е до смърт. След атаките срещу Световния търговски център взехме парите на данъкоплатците, за да не потънем, а после продължихме да прецакваме клиентите си. Доверявам ти се, Робърт, да не ме цитираш като източник и каквото и да правиш, не ми се обаждай тук, за бога. Изпращам ти съобщението от джобния си компютър.

Робърт се изправи и бавно закрачи около бюрото, като се опитваше да измисли на кого да се обади първо. „Меридиън Еърлайнс“ със сигурност веднага щяха да отрекат всичко, въпреки че трябваше да се обади и на тях.

„Хайде, човече, мисли! Кой във Вашингтон може да има достъп до такава информация. Добре, ЦРУ, може би ФБР, а може би не… Пентагонът… НРС…“