Джон Нанс - Полет 6

— И защо Южна Африка? — беше попитал Джими, когато първоначалният шок премина и тя назова тази дестинация.

— Защото никога не съм била там, а имам един чичо, който преди живееше там, и винаги съм искала да я видя и защото…

— Добре, добре, добре — изкикоти се той. — Отиваме в Южна Африка. По дяволите, скъпа, така или иначе, единственото място, в което съм бил, е Далас, и то само веднъж. Южна Африка наистина ще е нещо, с което можеш да се похвалиш.

Полетът от летище „Форт Уърт“ в Далас до Чикаго беше вълнуващ. И преди бяха летели със самолет, но само на „Саутуест“, когато трябваше да отидат до Ел Пасо за едно погребение, а цената на билета едва не ликвидира банковата им сметка. Бренда си мислеше, че с „Меридиън“ е различно. Сервираха истинска храна, а не фъстъци, но стюардесите изглеждаха някак разсеяни и ядосани. Съвсем не като в „Саутуест“, където по думите на Джими всички бяха „наши момчета и момичета“ и страшно се забавляваха.

— Най-добре да се обадя на Рой, за да съм сигурен, че всичко е наред — каза Джими.

Бренда познаваше това изражение. Свързваха двата края, като държаха малък гараж в западните покрайнини на Мидланд, и братът на Джими беше обещал да го наглежда за две седмици. Идеята да остави бизнеса си в ръцете на някой друг беше ужасила Джими, но брат му беше завършил бизнес колеж и трябваше да е в състояние да се справи с нещата, въпреки че не познаваше механиците, които работеха там.

— Мили, остави брат си на мира. Няма да има проблеми.

— Сигурно ще уволни всички още преди края на работното време, когато види какви чешити са. Ние работим с луди хора, Бренда.

Джими посочи една табелка над главите им.

— Искаш ли да пробваш тази тоалетна?

Първата, в която беше влязла по-надолу по коридора, беше толкова мръсна, че тя беше излязла веднага с изкривено от отвращение лице.

— Ще стискам — каза Бренда. — Нямаш представа колко беше зле другата. Виждала съм външни тоалетни, които са по-малко отвратителни.

— Тук навсякъде е мръсно — съгласи се той, като отстъпи назад, за да пропусне един носач, който буташе човек в инвалидна количка.

Опашката бавно се източваше към гишето, докато отпред останаха само двама души. Силен глас привлече вниманието на Джими. Той проточи врат и се изненада, когато откри, че една от служителките е повишила тон на клиентка.

— Мадам, вие не сте на този полет. Окей? Окей? Коя част от израза „нямате резервация“ не ви е ясна?

Пътничката, дребна жена в строг костюм, държеше лаптоп и почти се повдигаше на пръсти, за да погледне над гишето. Джими прецени, че не може да е по-висока от 158, най-много 160 см.

— Вижте, трябва да е там — обясни жената спокойно.

Джими трябваше да се напрегне, за да я чува.

— Как ви беше името? — попита намръщено служителката, като хвърли поглед на опашката, която се образуваше зад дребната жена.

— Дъглас. Шарън Дъглас.

Служителката затрака по клавиатурата, после шумно въздъхна.

— Както ви казах, мисис Дъглас, вие не сте на този полет, а вече нямам свободни места. Всичко е продадено. Ако седнете в чакалнята, докато самолетът излети, ще видя какво мога да направя за следващия полет.

Жената бе започнала да рови в дамската си чанта, после внезапно вдигна очи и подаде на служителката един сгънат лист хартия.

— Какво е това?

— Номерът на резервацията ми.

Служителката предпазливо хвана листа, сякаш беше заразен с нещо. Прочете какво пише, после го плъзна обратно.

— За друга дата е.

— Днес шестнайсети ли сме? — попита Шарън Дъглас с равен тон.

— Да.

— Значи не сте прочели правилно. Погледнете отново, моля.

Джими хвърли поглед към Бренда, която слушаше същия разговор с изражение на пълно объркване. Тя отвърна на погледа му с вдигнати вежди, сякаш казваше: „И аз не мога да повярвам!“.

С още една шумна въздишка и отвратено поклащане на глава служителката отново взе листа, но този път повдигна вежда в знак на изненада.

— Хм… трябваше да ми покажете това по-рано.

— Дадох ви номера на регистрацията си. Това е всичко, което трябва да направи пътникът, когато има електронен билет. Този номер доказва, че аз имам резервация за този полет до Лондон на място 14-С. Очаквам да получа бордната си карта за това място.

— Е, мисис Дъглас, можете да очаквате каквото си искате. Това място вече е заето.

Жената леко поклати глава, сякаш се опитваше да прогони нарастващото чувство, че е попаднала сред извънземни.

— Добре. Знаете ли, наистина си мисля, че не чувате какво ви говоря, така че искам да повикате началника си.