Джон Нанс - Полет 6

Освен това, както знаеше Фил, имаше неофициални правила за междуполетното радио общуване, както го наричаха. Гарт Абът, неговият втори пилот, знаеше правилата и честотите наизуст. „Меридиън“, от друга страна, не беше научила Фил почти на нищо.

Той усети, че ръката му леко трепери, и си нареди да спре. Последното нещо, което искаше да му се случи, беше Глен Томасън да го види толкова притеснен, колкото в действителност се чувстваше.

Летище „О’Хеър“, Чикаго

12:45 ч

Чък Ливай стисна още по-силно ръката на жена си и се опита да се съсредоточи върху предстоящото изпитание, но телефонното обаждане не излизаше от ума му. Още чуваше гласа на лекаря от спешното отделение в Цюрих да му съобщава, че дъщеря му е пострадала при ужасна автомобилна катастрофа и се намира на косъм от смъртта.

— Кой се обажда? — беше успял да каже.

— Доктор Алфред Кноф. Трябва да дойдете бързо в Цюрих. Правим всичко възможно за Джана. Но въпреки това се страхувам, че не й остава много време.

Колата, взета под наем от Джана, била прегазена от тежкотоварен камион и резултатите били ужасяващи.

Ана, съпругата му, беше скочила до него в леглото.

Чък разтърси глава, за да потисне спомена. До терминала оставаше километър и половина и шофьорът на таксито питаше с коя авиолиния ще летят с толкова тежък чуждестранен акцент, че Чък трябваше да се съсредоточи, за да разбере въпроса.

— А, „Меридиън Еърлайнс“ — отвърна накрая той.

— „Мадидиъм“?

— Мер-ид-иън. „Меридиън“! Разбрахте ли?

— Да, да. „Мадидиъм“.

Чък кимна. Смазващата болка от страшната новина, съчетана с усилието да се настрои да прелети през половината свят след по-малко от четири часа сън, го караше да чувства същото, с което приятели астматици бяха сравнили някой тежък пристъп: сякаш на гърдите му беше стъпил слон.

Той хвърли поглед към Ана. Мачкаше ръката му толкова силно, че му спираше кръвта, но седеше със здраво стиснати очи. Чувстваше как се тресе от страх за съдбата на единственото им дете. Един и същ слон беше притиснал и двамата.

„Мисли!“ — заповяда си Чък. След два безкрайни часа, прекарани в телефонни разговори с необучени, безразлични служители в бюрата за резервации на различни авиокомпании, и допълнителни 50 минути в изчакване, се чувстваше още по-изцеден. Никакви отстъпки, претъпкани самолети, лоши разписания, липса на свободни места и никакво разбиране от другата страна. Всичко това беше превърнало преживяването в специално мъчение, особено при положение, че блокираше единствената им телефонна линия. Трябваше да плати допълнителната такса за услугата „изчакване на разговори“, упрекна се Чък. Беше се обаждал в Цюрих три пъти между разговорите с авиокомпаниите, за да се увери, че не е пропуснал обаждане от д-р Кноф.

Но нищо не се бе променило. Джана едва се държеше за живота и прогнозата беше лоша. Трябваше да сложи в ред мислите си.

„Добре, имаме две чанти. Ще трябва да чакаме на опашката, да си вземем билета, да натоварим багажа и да отидем на изхода. Трябва да се уверим, че багажът ще продължи до Цюрих, но дали бяхме с «Меридиън» или «Суис еър» след Лондон?“

Имаше толкова фалшиви тревоги и възможни връзки с претъпкани полети, че не можеше да си спомни какво бяха измислили в крайна сметка.

„Паспорти? Да. И двата са тук. Слава богу, че поднових моя миналата година. Пари? Не. Трябва да намерим банкомат. Дали да го направим преди проверката или след нея? Ако нямам късмет и банкоматът е отвън, ще трябва да изчакаме опашката за втори път и ще се забавим. Ще го оставим за Лондон.“

Най-важното беше да подреди нещата по важност. Вече закъсняваха за полета до Лондон в 13:30 ч.

Беше толкова потискащо, помисли си Чък, че авиолиниите, особено „Меридиън“, те караха да прескачаш безброй препятствия, преди да си купиш предлаганата от тях услуга — дори след помощта от правителството, когато бяха на косъм от фалита след атаките срещу Ню Йорк и Вашингтон. Чък се занимаваше с продажби цял живот, при това беше добър търговец, но ако се беше отнасял по сходен начин с клиентите си, щеше да умре от глад, преди да навърши двайсет и пет.

И цените! Почти пет хиляди долара за два двупосочни билета, купени в последния момент. Нямаше начин да си го позволят, но нямаше и време да търсят по-добро предложение. Трябваше да измисли как да върнат парите на „Американ Експрес“ по-късно. Авиокомпанията се беше държала като бандит… престъпник. Искате да видите дъщеря си, преди да умре? Просто ни предайте банковата си сметка, докато държим чувствата ви за заложници.