Джон Нанс - Полет 6

— Съгласен съм.

— Наистина ли? Но вие казахте, че сте ме назначили точно да…

— Не — прекъсна го генералът. — Назначих те, защото дължах услуга на административния директор и защото знам какво се случва, когато военното разузнаване се обърне към Агенцията по сериозни въпроси на въздушната сигурност.

— Искате да кажете, въпроси, свързани с терористична заплаха?

— Да. В крайна сметка след атаките срещу Световния търговски център хората от Агенцията по въздухоплаване са развили склонност да се вълнуват твърде много прекалено често и да губят аналитичните си способности. Не мога да ги виня. Между другото, предполагам, си спомняш, че бях началник на Агенцията за военно разузнаване цели три години.

— Бях забравил, господин генерал.

— Е, та тогава си имах работа с въздухоплаването и няколко пъти се опарих. Точно затова те изпратих. И аз не можех да видя връзката, а бях сигурен, че ще ми дадеш по-интелигентен отговор. И така, Дейвид, напиши ми доклад върху това, което ми каза току-що. Засекрети го на нужното ниво, но успокой притесненията им с данните, с които разполагаш. Може да ми потрябва.

— Защо? Имам предвид, защо може да ви потрябва?

— Защото се опасявам, че Лангли и военното разузнаване ще избухнат по този въпрос, преди да са готови. По същество те се намират в денонощно състояние на тревога и търсят троянски кон навсякъде по света. Напрежението е прекалено голямо.

— Предполагам, че този доклад ви трябва за вчера? — усмихна се Дейвид.

— Разбира се. И не се показвай по телевизията, за да коментираш положението с ядосаните пътници с опасно поведение. Ясно?

— Да, сър.

— Искам да станеш бригаден генерал, а може би вече съм намалил шансовете ти, като те отклоних с тази задача, когато трябва да командваш ескадрила изтребители в Саудитска Арабия, така че от сега нататък трябва да внимаваме с теб.

— Искате да кажете, че общественото ми поведение…

Генералът въздъхна.

— Съветите по повишенията са подозрителни към полковници, които обичат да се показват по телевизията или да говорят пред Конгреса. Разбра ли ме?

— Напълно.

— А сега още нещо.

Генералът отвори куфарчето си и започна да рови в книжата. Най-сетне извади един обикновен плик и го подаде на Дейвид, после го посочи с пръст.

— Вътре са името и телефоните за контакт с един човек, с когото искам да работиш. След като ме оставиш в „Андрюс“, обади му се.

— За заплахата от троянски кон?

— Да. Казва се Джон Блейлок. По някакъв начин успяхме да го направим полковник преди няколко години. Сега е в запаса и представлява смъртна обида за изискванията към външния вид на офицера. Подиграваше им се през цялата си кариера. Много ни помага.

— Защо искам да се срещна с този човек, сър?

— Нека да довърша. Той е пилот от гражданската авиация, сега е в пенсия. Летял е по целия свят за няколко различни компании, като навсякъде е поддържал имиджа на грозния американски грубиян, включително и неизменната пура.

— Както казах… — започна Дейвид, като мислено се отдръпна на безопасно разстояние от обрисувания образ.

Генералът вдигна ръка и се усмихна.

— Знам, а освен това е класически случай на така наречения заклет офицер от запаса, но това също не обяснява нещата.

Той млъкна и Дейвид отвори уста, но спря и се усмихна, като търпеливо изчака, докато Овърмайър се засмя.

— Добре, добре, и аз не обичам черните дупки.

— Ще повторя въпроса си, сър. Защо един уважаващ себе си висш офицер ще иска да се запознае с полковник Блейлок?

— Защото вече трийсет години е един от най-способните офицери от разузнаването, с които разполагаме във ВВС. Докато всички му се подиграваха, той работеше навън и винаги разбираше какво точно става, когато никой друг не знаеше. Перу, Бразилия, Колумбия, Парагвай, по-голямата част от Африка, Азия… грубият пилот винаги се връщаше с каубойска походка и точно с тази информация, от която имахме нужда, когато всичките ни военни аташета и тайни агенти на ЦРУ нямаха представа.

— Интересно.

— Той е способен, Дейвид. И познава самолетния бизнес. Просто не очаквай добри маниери. Можеш да научиш много от него.

— Значи… се е оттеглил от запаса?

— Джон? Не, по дяволите! Просто изглежда така. Джон Блейлок е национално съкровище с бохемски наклонности и много странно чувство за хумор.

— Звучи прекалено интересно, но поне съм предупреден.

— Само не го запознавай с жена си.

— Не съм женен. Защо?