Джон Нанс - Полет 6

— Жените са голямата му слабост. След пурите, разбира се. Нямам представа как някой като Джон привлича същества от женски пол, но той винаги го е правил. Няма да повярваш какви бъркотии ни се е налагало да оправяме.

На борда на „Меридиън“ 6, полоса „С“

Летище „О’Хеър“, Чикаго, Илинойс

17:30 ч

Четирите часа, прекарани в закъсняващия сгорещен самолет, започваха да се отразяват на Карън Дейвидсън. Беше изтощена, а видът на сина й, ескортиран по пътеката на боинга от един ядосан стюард, изобщо не й помогна. Четиригодишният Били Дейвидсън не обичаше да стои мирен и тя вече го бе гонила веднъж в самолета. Но този път малкият бе откачил колана си и беше побягнал, докато тя беше заета да кърми малката му сестричка. Не можеше да става и дума за преследване.

Беше видяла как стюардът хваща Били, без да се церемони особено, и го понася обратно.

— Ау! — запротестира Били.

Мъжът обърна детето и го натика в седалката, преди да навре пръст в лицето му.

— Веднага си сложи колана, млади човече, или ще отворим вратата и ще те изхвърлим на бетона.

— Ей! Не заплашвайте сина ми! — извика Карън колкото стресната, толкова и обидена.

Мъжът се обърна към нея.

— Приберете хлапето си и няма да има нужда от заплахи.

— Знаете ли — започна тя, а умората й надви предпазливостта, — отношението ви не ми харесва особено. Всички сме уморени, прегрели и изнервени, включително и моето момченце. Не знам защо не работи климатичната ви инсталация, но това е гадно, а вие бяхте груб. Синът ми не иска да прави състезания по пътеката. Просто иска да излезе.

Стюардът изсумтя и приклекна до нея, като говореше достатъчно високо, така че да го чуват и от съседните редове:

— Вие сте на ръба да нарушите закона, когато спорите с мен. Знаете ли? Мога да ви арестувам, ако не се подчинявате на нарежданията ми. Това е обществено място, а не детска градина.

Той стана и се отдалечи, като остави Карън Дейвидсън и съседите й с отворена уста.

В дъното на големия салон една от единайсетте стюардеси се обърна, когато усети, че някой я дърпа за ръкава, после се усмихна на мъж с посребрели коси.

— Извинете за безпокойството — рече той, — но някой обяви нещо за клетъчните телефони и вратата.

— Да, сър — отвърна тя. — Можете да ги използвате само докато сме на пистата и вратата е отворена, защото в противен случай пречат на навигационната система на самолета.

— Пречат, когато вратата е затворена, но не и когато е отворена?

— Да, сър. Такъв е законът.

— Законът? И защо законът твърди подобно нещо?

Ръцете й застанаха на кръста.

— Защото клетъчните телефони са опасни и могат да попречат на навигационното оборудване на самолета, докато е на пистата.

— А… командирът се нуждае от навигационно оборудване, за да намери края на пистата?

От съседните седалки долетя кикот и стюардесата осъзна, че са я подложили на разпит.

— Да, вероятно — каза тя. — Вижте, трябва да тръгвам.

— В някое училище ли ви преподават тези глупости?

— Моля?

— Тези пълни глупости, които дрънкате поради пълното си невежество. Наистина ли ви учат на подобни безсмислици?

— Не знам какво имате предвид, сър, но ви казах, че такъв е законът.

— Млада госпожице, аз съм адвокат с четирийсет години стаж в областта на комуникациите, а освен това съм електронен инженер. Нищо от това, което казахте, не е вярно. Това просто е правило на авиокомпанията. Не е постановление, нито закон. На практика няма вероятност клетъчният телефон да попречи на работата на навигационното оборудване в този модерен самолет на земята, нито пък на някоя друга система. А единствената причина използването на клетъчни телефони във въздуха да е забранено е, че не са проведени достатъчно изследвания, за да се установи безопасността им. Няма нищо общо с отворената или затворената врата. На всичко отгоре, ако телефоните можеха да доведат до експлозия на горивото, използването им на земята до изхода на терминала щеше да бъде най-неподходящото време.

Тя безмълвно се обърна и се отдалечи възможно най-бързо, докато десетина от пътниците наоколо избухнаха в аплодисменти.

В кухненското помещение на първа класа Джени Бретсън, старшата стюардеса, вдигна слушалката на интеркома и позвъни в кабината, за да уведоми пилотите за нарастващото напрежение.

— Капитане, имаме един мъж в бизнес класа, който иска да слезе. Настоява да се върнете до изхода.