Джон Нанс - Часовникът на Пандора

— А мистър Ериксън?

— Накарах го да се обади у дома си. Тъжна работа, но сестрата на жена му прояви разбиране и се опита да му вдъхне кураж. Мисля, че близките му отдавна са били наясно, че Лиза е душевноболна. Той все още е в шок, но смятам, че ще се оправи.

Холанд насърчително я потупа по рамото.

— Барб, дай инструкции на стюардесите, подготви пътниците и потегляме. Всъщност… не съм сигурен, че като потеглим за Африка, решаваме въпроса.

— По-добре да потеглим нанякъде, ако ще и за Африка! — отсече Барб. — Нека видят хората, че нещо се прави. Това стоене тук ги съсипа. Седят и си мислят кой ще се гътне пръв.

Роб изчака Барб да излезе от кабината и се обърна към Холанд.

— Знаеш ли, Джеймс, много си мислих за глупостите, които ти наприказвах снощи…

— Не се безпокой — прекъсна го Холанд. — Сега е важно да се справим някак.

— Просто искам да знаеш, че можеш да разчиташ на мен.

— Благодаря ти, Дик.

В 15:45 ч, когато предстартовата подготовка беше приключила и боингът бе готов всеки миг да излети, най-ненадейно им се обадиха от Далас да останат на място до следващо нареждане.

— Дълго ли ще чакаме? — попита Холанд. — Моторите вече работят.

— Сигурно около половин час, докато Белият дом получи последно потвърждение от Министерството на отбраната, че летището в Мавритания е готово да ви приеме.

Снежната виелица бе затихнала още преди обяд, но продължаваше да духа източен вятър и макар че между бързодвижещите се облаци тук-там прозираше късче синьо небе, времето все още беше променливо. На дневна светлина полицаите от охраната изглеждаха съвсем като извънземни чудовища в отблъскващите си защитни костюми. Зъзнеха в колите край кордона и се молеха самолетът час по-скоро да се разкара. Бяха очистили терена и заличили следите от убийството на Лиза Ериксън.

В 16:08 ч най-сетне дойде височайшето разрешение за излитане. Само за три минути огромната машина се отлепи от пистата, набра скорост и се понесе в исландското небе. На сто и петдесет метра направи десен завой над океана и започна набор на височина в зададения курс. Предстояха пет хиляди и петстотин километра полет над Атлантическия океан.

По сателитния канал Роб докладва на управлението в Далас, че са излетели, а оттам веднага уведомиха Белия дом по телефона. Най-малко петнайсетина телевизионни камери, разположени стратегически по хълмовете около Кефлавик, заснеха събитието и картината бързо достигна екраните на тръпнещата в очакване зрителска публика по света, нараснала през последните часове до 280 милиона души.

На известно разстояние от боинга друг телевизионен екип снимаше през прозорците на „Лиърджет 25“, снабден с портативна сателитна антена. На сто и осемдесет километра южно от Кефлавик малкият реактивен самолет направи плавен завой и пое курс обратно към САЩ. „Куантъм“-66 остана сам-самичък в небето.

В 16:18 ч исландско време — 20:18 ч в Москва и Киев — електронният звънец изпиука в кабината на самотния Гълфстрийм, устремен към турско-украинската граница.

Юри Стеблинко се втурна към компютъра. Текстът на екрана беше на арабски — език, който владееше добре.

Разпечата информацията. Обектът беше излетял. Съобщаваха му координатите на полета и очаквания час на пристигане.

Юри се върна на мястото си и въведе данните в бордовия компютър. Ако номерът на турската граница мине по план, би следвало да пристигне на посоченото в съобщението място петнайсет минути преди боинга.

Разгърна картата и замислено сви устни. Третият етап от операцията би трябвало да е успешен, но с четвъртия нещата стояха по-сложно. Всичко го ограничаваше — и време, и пространство, и гориво… Ако не смогне да офейка моментално, след като изстреля ракетите, беше загубен.

Изневери ли му късметът за миг дори, Аня напразно ще го чака да се върне…

Вашингтон

Събота, 23 декември, 12:45 ч (1745 Z)

След като напусна Лангли, Ръсти Сандърс се прибра в апартамента си в Херндън, щата Вирджиния, капнал от умора. Влезе в дневната, остави чантата си на масата и в същия миг портативното компютърче изпиука.

Тук Шери.

Къде си?

Отговаряй само по компютъра.

Ръсти хвана писеца, написа отговора си върху екранчето и проследи с възторг как машинката магически дешифрира заврънкулките му и ги превърна в печатен текст.

В къщи съм, в Херндън.

Защо?

Натисна няколко клавиша, за да предаде съобщението на Шери, и мръдна до кухнята да хапне нещо — беше примрял от глад. Тъкмо отвори хладилника, и отново чу познатия сигнал. Тичешком се върна в дневната.