Джон Нанс - Часовникът на Пандора

Напусна музея и взе такси до университета „Джордж Вашингтон“. Компютрите в главната читалня на библиотеката бяха за справки с електронния каталог, но някои от тях имаха и дискови устройства. Ръсти се настани зад най-отдалечения, постави дискетата и зареди файла, който по инсталираната от него програма автоматично съхраняваше всичко, подлежащо на изтриване.

Започна да прехвърля страниците с данни. Повечето се отнасяха до полет 66 и му бяха до болка познати. Та нали самият той бе автор на част от тях?

На екрана се изписа полетният план от Исландия до Мавритания. Ръсти се изненада. Не знаеше, че и планът е въведен в компютрите в заседателната зала.

Появи се и съобщението от Кайро. Е, това е само копие , каза си. Прочете го внимателно и откри, че не е съвсем същото — имаше някаква разлика. Превъртя на следващата страница и откри друга версия на текста, после още една, докато разбра, че е попаднал на части от файл, използван при първоначалното съставяне на съобщението.

Ето го доказателството, че предупреждението за терористичен заговор срещу полет 66 бе пратено от компютрите в заседателната зала!

Но защо? Дали някой просто подозираше, че се готви подобна терористична акция, или пък агентите на ЦРУ действително се бяха добрали до сериозна информация?

Продължи да превърта страниците на екрана: изредиха се докладна за транспортните самолети, тръгнали към Мавритания, анализ на политическата обстановка, в северна Африка, сведения за времето в Исландия и…

Ръсти отскочи крачка назад. На екрана се изписа текст на арабски език. Успя да разпознае цифри, наподобяващи дати и часове, както и низ от други цифри без обяснение, но останалото беше пълна загадка.

С едно изключение — в центъра на екрана, в цялата тази каша от арабски символи и знаци, той прочете същото съчетание от букви и цифри, които преди по-малко от час видя на собствения си миникомпютър.

КНТПЛТ 66

На път за летището в пустинята боингът щеше да прелети над доста ислямски страни. Ако посланието бе адресирано до някоя от тях, това обясняваше употребата на арабски.

Кой ли от хората, работили през нощта заедно с него в залата, бе съчинил съобщението?

Предишните цифри 2220–2235 Z явно отчитаха петнайсетминутен интервал по „Зулу“, съкратеното название на средното гринуичко време. А на най-долния ред имаше и други цифри, които само пилот или диспечер биха разбрали: 3А/3966. Вероятно четирицифрен код, който „Куантъм“-66 ще излъчва в режим 3А по радарния транспондер — устройство, предназначено да подава на попътните радари, контролиращи въздушния трафик, информация за точното местонахождение на самолета. Но подобна информация би била полезна само при наличието на необходимата радарна техника, с каквато например бяха оборудвани изтребителите.

2220–2235 Z. Каква беше връзката между петнайсетминутния интервал и Полет 66? Предполагаемо време на пристигане може би?

Ръсти прегледа файла докрай, но не откри нищо интересно. Извади разпечатка на страниците на арабски и ги прибра в чантата си заедно с дискетата.

Намери справочната секция в библиотеката и отвори атласа на света. На картата, изобразяваща северозападното африканско крайбрежие, се виждаше и Исландия. Проследи въздушния път на Полет 66, извади компютъра си и вписа въпрос към Шери:

Кога точно е излетял 66 и какъв е предполагаемият час на пристигане?

Отговорът дойде след пет минути.

Излитане 1711 Z. Пристигане 2356 Z.

Ръсти взе лист хартия и започна да изчислява. Ако приеме, че първоначално 2220 Z е бил заплануваният час на пристигане, боингът е следвало да напусне Кефлавик в 1530 Z или 10:30 ч тукашно време.

Но според разписанието, което бе видял, часът на излитане беше 12:00 вашингтонско време, тоест 1700 Z!

Всичко беше много объркано.

Щом самолетът е излетял в 1711 Z, при обичайната за „Боинг 747-400“ скорост в 2220 Z би трябвало все още да се намира над Атлантическия океан, на около триста и петдесет километра северно или северозападно от африканското крайбрежие.

Ръсти завря нос в картата и пресметна приблизителните координати: трийсет и един градуса и трийсет минути северна географска ширина, тринайсет градуса и нула минути западна дължина. Което, въведено в навигационния компютър, би изглеждало така: С 3130/З 1300.

— Боже мой! — възкликна той, измъкна разпечатката от чантата си и бързо прокара пръст по страницата, докато намери цифрите 313324 и 0132410.

Сети се, че полетният план е на дискетата, и се затича обратно към читалнята. Пренебрегвайки любопитния поглед на библиотекарката, зареди дискетата в компютъра и намери плана. Сред набелязаните географски точки със съответни ширини и дължини откри и това, което търсеше: С 3133,24/З 01324,10.