Джон Нанс - Часовникът на Пандора

Я чакай! Ами те откъде знаят, че съм прехвърлил файловете на дискета? Персоналните компютри не съхраняват подобна информация! Значи чисто и просто гадаят!

Замисли се за Шери Елис. Дали не бяха подгонили и нея? Няма да спомене името й, разбира се, може пък да не са разбрали, че му е съдействала.

— Докторе, даваме ви последен шанс. Ако ни кажете къде е дискетата, все още има някаква надежда да спасите кариерата си.

Ръсти напипа дискетата в джоба си. Пак се беше сблъскал със системата, само че този път съвсем бе оплескал работите.

Тия гадняри ровят в дома ми!

До телефона, от който говореше, забеляза и друг телефон. Пресегна се, вдигна слушалката и бързо набра 911.

Няколко души отстрани го изгледаха учудено. Ръсти стоеше между двата телефонни апарата с по една слушалка на всяко ухо.

— Деветстотин и единайсет — обадиха му се от централата.

— Моля ви, свържете ме веднага с полицията в Херндън! Спешно е!

Човекът от неговия апартамент разбра какво става и се изсмя.

— Това няма да ви помогне, докторе. Не разбирате ли, че рискувате да загубите и службата, и свободата си?

— Слушам — каза на другия телефон дежурният от полицията в Херндън.

Ръсти обясни, че в жилището му са нахлули крадци.

— Чувам ги, че преобръщат всичко наопаки! Моля ви, побързайте. Пуснете сирената, включете буркана.

Полицаят изфъфли нещо и явно започна да разговаря с партньора си. Защо? — почуди се Ръсти. Какво има да разговарят?

— Сър, споменахте, че чувате крадците у дома ви. Как ги чувате — някаква алармена система ли сте включили?

— Не, тия копелета най-нахално вдигнаха телефона, когато звъннах там!

— Аха. И какво ви казаха?

— Нищо особено — излъга той. — Оставиха слушалката, но явно не са затворили телефона. Блъскат, тряскат, тършуват навсякъде! Моля ви, побързайте.

Мъжът от апартамента се обади в другата слушалка:

— Добре се справяте за човек без опит, докторе. Само че нищо няма да постигнете. Тези шутове ще се домъкнат тук най-рано след двайсет минути.

Полицаят помоли Ръсти да почака. В същото време Ръсти отново чу далечен неясен глас от дома си, сякаш някой говори по друг телефон.

Имат си клетъчни телефони, разбира се, но защо ще седнат да водят разговори в най-напрегнатия момент?

Защото действат заедно с полицията, от която аз наивно чакам помощ, и се опитват да проследят откъде се обаждам!

— Дискетата не е там — отсече гневно Ръсти. — Разкарайте се веднага от къщата ми! Ще донеса в Лангли всичко, с което си тръгнах от управлението.

Тресна и двете слушалки и се затича обратно към спирката на метрото. Пусна няколко монети в автомата, грабна билет за цялата мрежа и се метна на първия влак по южното направление.

Трябваше много бързо да обмисли всичко. Но как да се съсредоточи с толкова много хора наоколо? Докато пропътува до центъра, вече подозираше, кажи-речи, половината пътници, че са агенти на ЦРУ и вървят по петите му. Скочи на перона и оглеждайки се нервно, изчака следващия влак в същата посока.

Слезе на Ланфан Плаза и се запъти право към Националния авиокосмически музей. Вля се в тълпата туристи, издебна удобен момент да се шмугне в кинозалата и седна в дъното на салона.

Малко след началото на филмчето чу дългоочаквания сигнал от компютъра си. Шери най-сетне се свърза с него.

Не можех да се обадя по-рано. Все някой има около мене. Смятат, че си намерил нещо във файловете, „застрашаващо текущата операция“. Много странно. Изглежда, и Марк е замесен. Няколко непознати агенти окупираха заседателната зала и не ни пускат вътре. Не знам за коя текуща операция става дума. Подозирам, че КНТПЛТ 66. Не съм говорила с шефа. Още е в Белия дом и нищо не знае. Следят и мене. Внимавай: следят те хора не от редовните служители на управлението! Не идвай насам. Вече не знам на кого да вярвам. Ще се обадя пак при първа възможност. Извинявай за мелодрамата, но обстановката е напечена. Пиша ти от дамската тоалетна.

Ръсти съхрани текста в компютърната памет и написа отговор.

Разбрано. Ровят в апартамента ми, търсят дискета. Говорих с един от тях по телефона. Не знам до какво смятат, че съм се добрал. Благодаря за помощта!

Наистина, какво ли чак толкова имаше на дискетата? Записът би трябвало да съдържа само редовните сведения и съобщения. Не можеше да се върне вкъщи да го разчете. Налагаше се да намери удобно място с компютър. Портативният бе твърде малък и нямаше дисково устройство.