Джон Нанс - Часовникът на Пандора

Сахаров ще реагира като по часовник. Самолетът на принца няма да се върне до един час и петнайсетина минути по-късно той вече ще почне да се тревожи. След още половин час ще направи справка със служителите на въздухоплаването и като научи, че самолетът е напуснал страната, направо ще полудее. Ще заподозре принца в измама и кражба. Първо ще се обърне към руските авиослужби и Военновъздушните сили, а когато те не успеят да му помогнат, ще се обади в Риад и ще се нахвърли върху шейх Фарук Аким с обвинения. Оттам ще го уведомят, че нямат на служба лице на име Ахмед Амани, и ще го засипят със заплахи какво му се пише, ако не намери веднага самолета. Сахаров ще е убеден, че те самите са задигнали самолета, за да не платят. Арабите пък ще решат, че той е инсценирал кражбата с някаква престъпна цел.

А дотогава Юри вече ще лети с нова позивна над Средиземно море, на хиляди километри от Харков.

Точка втора от операцията изпълнена успешно! Сега да докладвам, че съм излетял!

Щом достигна крейсерската височина, Юри напусна кабината и застана пред свръхмодерното комуникационно табло, положено в орехова конзола с прекрасна дърворезба. Вдигна плъзгащата се вратичка, набра необходимия сателитен маршрут и включи компютъра за свръзка. Въведе уговорения код и активира предавателния канал. Беше изпробвал комуникационната система по време на изпитателния полет. Ще получат посланието му след минутка и на свой ред ще го известят, когато набелязаната цел е във въздуха.

Когато смъкна вратичката, нещо отвътре прещрака. Неволно бе закачил ключето за електрическото захранване. Включи пак компютъра, изчака го да проработи и за всеки случай остави таблото отворено.

Върна се в кабината и се настани на командирското място. Закопча предпазния колан и започна да обмисля рискованата операция, която следваше да извърши след половин час. На сто и петдесет километра от турската граница трябваше да симулира заход за кацане на неконтролирано летище и щом се сниши до височина, неуловима от радар, да направи скоростна отсечка около двеста километра на север и отново да се издигне в обсега на радара, все едно е излетял от друго летище. После ще регистрира нов полетен план с фалшива позивна и така ще се превърне в американски чартърен самолет на път за Щатите през Канарските острови.

В доброто старо време съветските радари щяха да го засекат и нямаше да може да ги заблуди, но откакто СССР се разпадна, съвсем бяха занемарили контрола. Юри знаеше за „дупката“ в охраната около турската граница от осем месеца насам.

След границата го очакваха шест часа скука. Бордовият компютър ще направлява полета сам, а той ще си отдъхне и ще се порадва на превъзходния аероплан. А защо и да не подремне малко, та да бъде бодър и свеж след това?

В предстоящия въздушен бой и най-малката грешка можеше да се окаже фатална.

На борда на Полет 66

В 14:50 ч се обадиха от управлението в Далас, че самолетът може да напусне Исландия и да отлети за Западна Африка. Дик Роб уведоми стюардесите и ги помоли да повикат Холанд. Подвижният команден пост на базата потвърди, че е получил същото нареждане, и обеща да освободи пистата, щом пилотите се приготвят за полета.

Холанд влезе в кабината заедно с Барб.

— Поспа ли? — попита го Роб.

— Час-два. — Холанд се прозя и разтърка очи.

— Добре. Сега чуй последните новини. Имаме нов полетен план, очакваме да ни заредят с още триста пакета храна и да ни снабдят с някакви по-големи ножици…

— Ножици ли?

— За онова момче със счупения крак — каза Барб. — Кракът му се е подул. Швейцарският доктор се тревожи, че ще се наруши кръвообращението, и смята да му среже гипса.

— Ясно — кимна Холанд.

— Вече качват храната — добави тя и посочи сигналната лампичка, че задната врата е отворена.

— Обещаха да ни дадат и лекарства за тримата пътници, които са оставили хапчетата си в багажа — продължи да докладва Роб, разлиствайки записките си. — Заредени сме с гориво, резервоарите са пълни с вода, маслото и в четирите двигателя е проверено. Вече въведох и плана в компютъра. Можем да отлетим.

Холанд седна на мястото си.

— Барб, а по твоя преценка готови ли сме?

— Да, имам и добри новини. Все още никой от пътниците не се е разболял, макар че, доколкото разбирам, чак след двайсет и четири часа можем да очакваме симптоми.

— А духовете поуспокоиха ли се?

— Какво да ти кажа, Джеймс, някои хора са доста уплашени, но посланик Ланкастър е чудесен. Организира група доброволци, които се грижат за останалите. Оня, дето ти едва не го удуши одеве, си мълчи и кротува. Дори и пасторчето миряса, след като Ланкастър взе нещата в свои ръце.