Човекът се поколеба за миг, после нареди на шофьора си да извърши операцията.
— Ако ни бяхте уведомили предварително, щяхме да ви посрещнем както подобава.
Юри се взря по-отблизо в лицето му и изтръпна. Та това бе Николай Сахаров — собственикът на компанията и бивш ръководен кадър в Съветското авиоконструкторско бюро! Двамата с Юри се познаваха много добре!
Юри сведе глава за поздрав по арабски и бавно и неохотно подаде ръката си, сякаш европейските обичаи не са по вкуса му.
Сахаров се здрависа механично и на свой ред се вгледа в Юри. Личеше, че напряга паметта си.
— Капитан Амани, срещали ли сме се някъде преди?
— Доколкото ми е известно, само сме разговаряли по телефона.
— Може би греша — каза Сахаров, макар и не докрай убеден. Пилотът наистина приличаше на арабин, но все пак имаше нещо познато в гласа му.
— Дойдох малко по-рано от шейх Фарук — поясни Юри, — защото бях в Европа да уреждам закупуването на няколко еърбъса. Освен за шейха работя и за Саудитските въздушни линии. Мое задължение е да решавам във всеки конкретен случай кому да поверим поддръжката и евентуалната модификация на самолетите ни.
Очите на Сахаров светнаха и той бързо забрави подозренията си. Ако този арабин наистина диктуваше сделките на Саудитските авиолинии, трябваше да спечели благоволението му, за да осигури допълнителни поръчки за своята едва прохождаща в бизнеса компания.
— Не се безпокойте, че сте пристигнали по-рано — усмихна се благосклонно.
— Да смятам ли, че вече сте приключили с гълфстрийма?
— Да, да — закима енергично Сахаров. — Извършили сме всички договорени подобрения. Оръжията са инсталирани и готови за експлоатация.
— Високо ценим партньори като вас, които изпълняват поръчките ни навреме. Шейхът ще пристигне утре сутрин към десет. След малко ще изпробвам самолета. Сигурно ще ми отнеме не повече от час. Надявам се, че сте уредили хотел наблизо?
— Сега ли смятате да летите? — стресна се Сахаров.
— Да, защо? Нещо притеснява ли ви? — попита строго Юри. — Имам уговорка с втория пилот за тази вечер. Ще изпробваме самолета първо на земята, после ще направим кратък полет.
— Ами… добре, щом така сте решили. — Сахаров погледна някак неуверено към самолета.
— Господин Сахаров — каза Юри с благ тон. — Ако сте разчитали до сутринта да извършите последна инспекция, не се тревожете. За мен е важно системите да са изправни.
Сахаров въздъхна с облекчение.
— Нали разбирате, искаме още веднъж да проверим всичко. Шейхът, както знаете, е доста взискателен.
— Да, той наистина е много педантичен — кимна Юри с разбиране. — Щом приключим полета, самолетът ще бъде изцяло на ваше разположение до сутринта, ако ви остават някакви дребни довършителни работи.
— Благодаря ви.
— Моля, няма защо. После бихте ли осигурили човек да ни отведе до хотела?
— Разбира се, след около час, нали?
— Не по-рано.
Сахаров явно не се бе успокоил съвсем. Изненадващата поява на Юри го свари неподготвен и още не беше превъзмогнал притеснението си. Но при мисълта, че след двайсет и четири часа ще получи милион и половина долара от шейха, се усмихна лъчезарно. В края на краищата нали след като приспадне разноските, ще сложи половин милион чиста печалба в джоба си?
Юри си придаде делови вид и направи външен оглед на самолета. Обясни, че му предстои да извърши предполетна подготовка и че вторият пилот отишъл да разговаря с хората от контролната кула, откъдето щял да се качи направо в самолета.
Сахаров махна за довиждане, скочи в колата и уж си тръгна, но Юри не беше вчерашен. Надничайки през прозореца на кабината, видя как колата спря в другия край на стоянката с изгасени фарове.
Ясни са ми номерата ти! — рече си той. Рулира до кулата и извъртя самолета така, че вратите му да не се виждат от колата на Сахаров. Погледна към ястреба. Беше сигурен, че майорът е забелязал появата на Сахаров и е съобразил, че следва да преминат към вариант „Б“. Остави двигателите включени и свали стълбата. Слезе долу за няколко секунди, после се върна обратно и затвори вратата. Знаеше, че дори Сахаров да гледа с бинокъл, е видял само крака и обуща — все едно вторият пилот дотогава е чакал в мрака и сега се е качил в самолета.
Закара самолета до края на полосата, изчака сънливият ръководител полети да даде разрешение за излитане и половин минута по-късно вече летеше на запад. Представи си физиономията на Сахаров, след като разкрие далаверата, и се закиска. Беше работил за компанията му и добре познаваше избухливия му нрав.
Читать дальше