Джон Нанс - Часовникът на Пандора

Изпробва няколко банални комбинации от вътрешния номер на кабинета, пощенския код на Лангли и възрастта на Рот, но както и очакваше, нито една не му свърши работа. Паролите обикновено бяха четирицифрени, но какво пречеше Рот да е сътворил нещо по-дълго и засукано?

Така се бе вторачил в екрана, че за малко да не чуе шума от преддверието. Подскочи като опарен и видя Шери Елис. Стоеше на вратата на кабинета и гледаше строго ту към него, ту към компютъра.

— Шери… Знаете ли как ме стреснахте? — запелтечи той. — Аз… само…

Тя дори не даде знак, че го е чула. Тръгна безмълвно към бюрото, заобиколи го и се взря в екрана.

— Шери, аз… — опита отново Ръсти. Гласът му секна.

Та тя работи за Рот! Каквото и да й кажа, няма да ми повярва!

Шери се пресегна към клавиатурата, удари бързо няколко клавиша и се изправи.

— Мисля, че това е кодът, който търсите.

Ръсти я зяпна сащисан.

— Хайде, давайте по-бързо! — посочи тя компютъра. — Рот може да се върне всеки момент.

— Ама… и вие ли…

Шери въздъхна с досада, зачука отново по клавиатурата и извика избраната от него директория.

— Какво точно търсехте? — попита го.

Ръсти й подаде разпечатката на тайното предупреждение.

— Исках да видя дали не го е пуснал Рот.

— Изключено — поклати глава тя. — Но и аз мисля, че не е дошло от Кайро.

— Значи и вие сте разгадали това?

— Разбира се, по часа на изпращане.

— В смисъл?

— Съобщението уж е предадено от Кайро в събота в четири часа сутринта тяхно време. Абсолютно невъзможно! И най-преданите агенти на ЦРУ не обичат да работят в петък през нощта. Знам ги аз нашите мъжленца в Кайро. Има ли пиене и мадами подръка, никой няма да хукне към факса в четири сутринта. Съобщението наистина е дошло от някой вътрешен човек тук, но това не е Рот.

— Ама откъде сте толкова сигурна? Вие…

— Вие — ние… Стига с тия учтивости. Като не ми вярваш, увери се сам. Вкарах ти паролата. Сега почвай да търсиш, преди да са ни арестували и двамата!

Ръсти изписа фраза от мистериозното съобщение и зададе команда „Търсене“. Компютърът забръмча, докато издирваше файл, съдържащ същата комбинация от букви и разстояния между тях.

— Отначало си беше чисто любопитство от моя страна, но когато Марк каза, че ще ме обвинят за изтичане на информация, реших да установя истината. И двамата с теб подозираме, че съобщението е дошло от тази сграда и е пълна измишльотина. За какво изтичане на информация може да става дума?

— Струва ми се, че нещо става с Марк. Не успях да те предупредя навреме, защото самата аз го забелязах твърде късно.

— Но ти познаваш Марк! — Ръсти беше потресен. — Нали каза, че сте работили заедно сума ти години!

— Ръсти, в тоя занаят никой никого не познава. Начинът, по който той се опита да те изтика оттук, е доста странен сам по себе си. Или си има свои съображения, за да те разкара, или някой друг се смущава от присъствието ти и Марк действа по поръчка.

— Някой се смущава от мен?! — Не можеше да повярва на ушите си.

— Повечко любопитстващ. И си различен. Не се държиш като послушно момченце. Всъщност точно по това си приличаме с теб.

Той впери поглед в бюста й и се ухили похотливо.

— Не знам доколко си послушна, ама определено не си момченце!

— Не се разсейвай. Говорим за сериозни работи.

— Извинявай.

— Може все още да не са ме приели като техен човек, но ме смятат за предана и що-годе управляема. А ти си особняк и по тази причина някой иска да те изрита. Мисля, че е в твой интерес поне временно да им угаждаш. Марк смята, че вече си си тръгнал, и всеки момент може да пита на портала дали си напуснал сградата.

— Добре де, Шери, какво всъщност става тук? Имаш ли представа?

— Попаднал си в истинско змийско гнездо. Моментът е кризисен и сигурно много хора искат да се възползват от обстоятелствата. Ако някой е решил да заобиколи редовните канали и да действа без съгласието на Рот, може наистина да стане напечено.

— Сериозно ли говориш? При всичките тия предпазни мерки?

— Що за въпрос? — въздъхна отегчено тя. — Остава да попиташ и дали земята е плоска!

Компютърът изпиука и двамата погледнаха едновременно в екрана.

НЯМА ТАКЪВ ТЕКСТ

— Чакай да пробвам още една комбинация — каза Ръсти и бързо вкара поредица от команди.

— Какво правиш?

— Проверявам дали няма други засекретени директории.

След половин минута някакви думи засвяткаха на монитора толкова бързо, че Шери не успя да ги прочете.