Джон Нанс - Часовникът на Пандора

— По дяволите! — прехапа устни Ръсти. — Нищо няма!

— Сега видя ли? Аз какво ти казах?

— Съобщението явно не е писано на този компютър — съгласи се той.

Шери се наведе над клавиатурата и върна екрана на основното меню, както го бе оставил Рот. После се изправи, хвана Ръсти за ръката и го издърпа от стола.

— Давай да се измитаме, драги ми Джеймс Бонд. Аз откога ти разправям, че шефът ми е невинен!

— А кой е виновникът?

— Ти изчезвай по-бързо, пък аз ще продължа акцията. И нищо не е ставало тук, ясно ли е?

— Стига си ме плашила.

— Бягството е най-сигурното спасение. Върви да спиш.

Ръсти се върна в мизерния си кабинет и веднага заседна пред служебния компютър. Известно време шари напред-назад по екрана, преди да зададе поредица от команди и да запише информацията върху дискета. Изключи компютъра и сложи дискетата в джоба си. Събра документите от бюрото си и от горното чекмедже извади личния си портативен компютър с размери на тефтерче.

Шери имаше същото компютърче и знаеше кодовете. Можеха да се свързват пряко един с друг, без да минават през ведомствената телефонна и компютърна система.

Десет минути след като напусна Лангли, получи първото съобщение от нея.

„Разпитват хората от комуникациите. Охраната била тук преди малко, търсела лекар — бивш служител на ФУА. Някой май доста се е притеснил. Внимавай в картинката, явно си се натъкнал на нещо сериозно.“

Харков, Украйна

Събота, 23 декември, 19:00 ч (1600 Z)

Юри Стеблинко изкара малкия вехт ястреб от главната писта и бавно започна да рулира към стоянката, където се намираше гълфстриймът на принца. Вече се беше стъмнило и само няколко живачни лампи проблясваха в далечината. За щастие Юри познаваше терена като дланта си.

Бившият майор от Военновъздушните сили, който седеше до него в кабината, беше стар приятел. Напълно си заслужаваше петдесетте хиляди долара, срещу които осигури ястреба и уреди подробностите около излитането на гълфстрийма.

Компанията, инсталираща ракетите, нито за миг не се усъмни, че разговаря с личния пилот на принца. Пилотът щял да пристигне късно през нощта, за да извърши контролен полет, а самият принц щял да дойде на другия ден и да заплати остатъка от договорена сума.

Целият този театър отне секунди. Малко повече усилия бяха необходими, за да се увери Юри, че истинският пилот няма да кацне там по същото време и да го залови на местопрестъплението.

Юри спря ястреба на площадката пред хангара и загаси двигателите. Зад паркираните на предна линия самолети се открояваше величественият силует на гълфстрийма. Наоколо нямаше никой.

Двамата с майора бяха обсъдили подробно възможните варианти. Юри ще отлети с гълфстрийма, следвайки полетния план на ястреба. Ако нещо се обърка, тогава ще използва предварително заявения полетен план на гълфстрийма, а малко по-късно майорът ще напусне летището с руската машина.

Юри потупа приятеля си по рамото и се оттегли в задната част на самолета да се дегизира като арабин. Залепи си брада и мустаци, натъкми бялата кърпа върху главата си, взе едно куфарче и се запъти към самолета на принца.

Откачи розетката на подвижния електроагрегат и внимателно го избута встрани. Спусна предната стълба и взе да я изкачва. Беше неспокоен. Ами ако са се забавили с изпълнението на поръчката? Ако не са заредили самолета с гориво или, не дай си боже, не са го въоръжили?

Влезе в пилотската кабина, включи акумулатора и въздъхна с облекчение — горивомерът показваше пълен. Потърси новия панел за въоръжението и натисна бутона „състояние“. И тук всичко беше наред — четирите ракети бяха инсталирани и заредени.

Върна се на предната врата и тъкмо понечи да придърпа стълбата, когато видя, че някаква кола се задава по пистата.

Моментът беше критичен. Трябваше светкавично да вземе решение: да затвори вратата и да се скрие вътре с надеждата, че няма да го забележат, или да си изиграе ролята, за която се бе подготвил.

Колата ускори. Още секунда-две, и фаровете й щяха да го осветят. Юри вдигна куфарчето си, грабна едно фенерче и слезе долу. В същия миг колата закова до самолета. От задната й врата изскочи едър мъж и тръгна към него.

— Шейх Фарук Аким?

— Ахмед Амани, помощник и личен пилот на шейха — отвърна Юри на руски с арабски акцент.

— От контролната кула ни съобщиха, че има някой в самолета. Не ви очаквахме тази вечер — добави мъжът смутено.

— Бихте ли включили генератора? — попита Юри.