Джон Нанс - Часовникът на Пандора

Но защо? Означаваше ли това, че информацията е невярна и някой в Лангли си прави свободни съчинения? Или авторът просто се е опитал да придаде по-голяма достоверност на някакви действителни слухове, носещи се в Кайро или другаде в Близкия изток?

Ръсти отвори бележника си и започна да записва възможните версии за произхода на предупреждението. Може някой да е предал информацията по телефона, но тогава защо този, който я е въвел в компютъра, си е играл да измисля фалшиви трансферни кодове? Какво е целял?

Отново прочете текста, като обърна особено внимание на стила. На пръв поглед нищо особено: обичайното сбито, сухо изложение. И все пак улови тънък нюанс, който го отличаваше от шаблона.

Така значи. Някой тарикат в централата си няма работа, та си играе игрички. Сякаш инак ЦРУ се занимава с друго! Нищо чудно шефовете да са си намерили забавление за почивните дни. Пускат въдицата на наивници като мене и после се кефят.

Изправи се и взе да обикаля тясното помещение. Завиждаше на Рот за просторния му кабинет — там би се разтъпкал като хората и би мислил по-добре.

А дали някой не иска да скрои номер на Рот? Според Марк той ще пощурее, че арабите са научили за летището в Мавритания.

Изведнъж нещо му просветна и той спря в центъра на стаята.

Чакай, чакай! Ако искаш да хвърлиш обвинението върху организация като „Ал Акба“ и да настроиш целия свят срещу нея, а не разполагаш с доказателства, че тя действително подготвя покушение, какво би направил? Дали няма да измислиш някой подобен хитър номер?

Но за да предизвикаш протести в международен мащаб, ще трябва да запознаеш общественото мнение със случая, дори да го разтръбиш чрез медиите. Би следвало който е вкарал в компютъра скалъпената информация — ако тя наистина е скалъпена — да се опита да я разгласи навред!

Ръсти тръгна към заседателната зала. Пътьом реши поне засега да не споделя хипотезите си с никого. Съзнаваше, че нагазва в дълбоки води.

Седна пред компютъра и прегледа незасекретената изходяща информация, но не намери нито едно доказателство, че американските съюзници са уведомени за предполагаемата терористична акция.

Марк и Шери влязоха в залата почти едновременно. Марк се връщаше от срещата си с Рот и каза, че директорът бил страшно разтревожен. Настоявал да проучат как „Ал Акба“ е успяла да се добере до сведения за направлението на Полет 66.

— Иска да знае със сигурност, че никой от нас — включително и вие, Ръсти, не е говорил за полета по открита линия.

— Марк, Шери и аз вече умувахме по въпроса. Решихме, че най-вероятно авиокомпанията е съобщила полетния план на екипажа по сателитния телефон.

— Полетния план ли? — Марк погледна въпросително към Шери.

— Да — отвърна вместо нея Ръсти. — Видях го одеве на бюрото на Рот: компютърен полетен план на авиокомпания „Куантъм“. Това означава, че вече са го предали на самолета по сателитните си канали. Каналите са дигитални, но не са закодирани. Всеки би могъл да засече информацията със съответната електронна техника. — Той се сепна. — Марк, какво казахте преди малко? Рот е решил, че шиитската терористична група, спомената в съобщението, е „Ал Акба“, така ли?

— Да. Защо, какво ви учудва?

Шери мълчеше и с нищо не издаваше мислите си. А само преди час бе на едно мнение с Ръсти, че „Ал Акба“ въобще няма полза да напада боинга. Защо не бе казала нищо на Марк?

Внимавай, момчето ми! Тук има нещо гнило. Колкото и да е странно, тези двамата явно не си споделят всичко. Знаеш ли кой за кой отбор играе?

— Ръсти, защо питате? — повтори въпроса си Марк.

— Ами… Всъщност и аз не знам защо. Може би съм се объркал от всички тия заплашителни послания.

Марк седеше на ръба на масата и съсредоточено изучаваше обувките си. Отстрани Шери го наблюдаваше мълчаливо.

— Ръсти — Марк внезапно вдигна, — вие нали няколко пъти разговаряхте с екипажа нощес?

— Да, мога да ви кажа точно кога…

— Не, няма нужда. Само едно искам да знам: споменавали ли сте в някой от разговорите за пистата в Сахара?

— Имате предвид дали съм казал на пилотите?

— На пилотите, на стюардесите, на посланик Ланкастър, на който и да е.

Ръсти напрегна паметта си. При второто обаждане пилотите тъкмо бяха получили полетния план, командирът се чудеше „Защо пък Африка?“ и Ръсти му обясни.

— Може и да съм споменал нещо в отговор на въпрос на командира. Те вече знаеха направлението. Не се сещам кой от двама ни го каза, но думите бяха „Западна Мавритания“.