Тя го подхвана за брадичката и повдигна главата му.
— Предпочитам да ме гледаш в очите, а не в гърдите.
Той се усмихна гузно.
— Гърдите ти са страхотни!
Щефани подмина комплимента и загрижено се взря в лицето му.
— Добре ли си наистина, Гари? Лежането помага ли ти?
— Помага, но докторът каза, че може да се наложи да среже гипса.
— Олеле, горкичкият! Искаш ли да ти донеса нещо?
— Стой тук! Като те няма, ме боли повече.
— Ужасен си! Дръж се по-сериозно!
— Слушам, мадам.
Щефани погледна към стълбичката и въздъхна. В гласа й не остана и следа от предишната закачливост.
— Гари, страх ме е. Онези хора отвън застреляха една млада жена, без да им мигне окото, само защото пресякла кордона…
— Както каза командирът, те се боят от нас, Щефани.
— А според теб има ли причина да се боят? Самият ти не се ли страхуваш, че можем всички да се разболеем? Представи си, че този вирус се окаже нещо подобно на щама „Андромеда“! Гледах филма преди години, когато бях малка, и направо умрях от ужас!
— Не знам. Чудя се какво да мисля. Екипажът нали непрекъснато повтаря, че тревогата е фалшива.
— Моля се на Господ наистина да е така, но ми се струва, че и екипажът е уплашен.
Гари взе нежно ръката й и сърцето му се разтуптя от радост, когато тя не се възпротиви. Не можеше да й се налюбува. За сетен път благодари на съдбата, че ги събра заедно. Щефани бе студентка последна година в Йейл, а той — второкурсник, при това чак в Принстън, но нали имаше влакове, в края на краищата…
И какъв късмет — да се озоват в един и същ самолет! Беше почти доволен, че си счупи крака и родителите му бяха принудени да съкратят ваканцията им.
Почти доволен, ама не съвсем… Прехапа устни. Остра болка прониза глезена му под гипса.
— Няма ли да прекараш Коледа със семейството си?
— Надявам се — отвърна Щефани. — Майка ми почина преди няколко години. Баща ми работи в САЩ и смятам да бъдем заедно на празника… Ако успеем да се измъкнем оттук, разбира се.
— Щефани, според мен най-добре е да не мислим повече за тази неразбория. Аз вярвам на капитана. Ние просто сме жертва на правителствена, военна и дипломатическа истерия. Втълпили са си, че на борда има някакъв страшен вирус и съвсем са превъртели.
— Какво значи „превъртели“?
— Жаргон — „да превъртиш“ значи да полудееш, да откачиш, да обезумееш.
Тя кимна разбиращо и пак се заоглежда.
— Щефани, не се тревожи. Ще видиш, че всичко ще се оправи.
Тя най-сетне се усмихна отново.
— Гари, ще трябва да тръгвам. Ти имаш нужда да поспиш, аз — също.
— Можеш да спиш тук — смело предложи Гари. — Леглото е достатъчно широко, пък и аз с тоя гипсиран крак съм съвсем безопасен.
Изчака да види как ще приеме закачката му, но тя явно се беше замислила за нещо и не го чу.
— Гари, баща ти защо беше толкова груб с мен, когато го попитах дали мога някак да ти помогна?
Той веднага си спомни безкрайните роднински разкази за семейната им история. В последните дни на Втората световна война баба му и дядо му били изпратени в Освиенцим. През телената ограда баща му, тогава още момченце, със сълзи на очи наблюдавал родителите си, които се препъвали в дългата редица голи мъже, жени, деца, подкарани насила към пещите, за да бъдат изгорени живи. Шестгодишният Ейб Строс бил отделен за някакъв зловещ експеримент, но го спасило идването на съюзническите войски.
Оттогава Ейб мразеше всички германци и всичко германско. Когато се наложи спешно да се върнат у дома и разбра, че ще трябва да сменят полета във Франкфурт вместо в Париж, възмущението му нямаше край.
И хич не му беше приятно, че синът му се е прехласнал по някаква германка.
— Щефани, ние сме евреи. Баща ми е преживял като дете кошмара на Освиенцим.
Тя преглътна и се усмихна тъжно.
— Сега разбирам. Много съжалявам.
Искаше да се отдръпне, Гари обаче взе ръката й и нежно, но решително я притегли към себе си.
— Щефани, ние с теб сме от друго поколение.
— Не искам да създавам неприятности.
— Най-големи неприятности ще създадеш, ако ме оставиш тук сам — пошегува се той. — Така ще ревна, че ще разбудя всичко живо.
— Казах ти, че си ужасен! Само за секс мислиш, все едно си още в пубертета! — Тя се отскубна от него и се изправи. Отметна коси, изпъна рамене и внушителният й бюст щръкна напред.
Гари ококори очи и се изплези като куче. Тя го перна лекичко по бузата.
— Глупчо такъв! Ако ще ми се плезиш, веднага изчезвам оттук!
— Не съм глупчо, а съм влюбен! Аз съм един влюбчо!
Читать дальше