Джон Нанс - Часовникът на Пандора

По дяволите! Беше забравил да спусне десния ракетоносач! Пресегна се бързо и щракна ключето, но носачът не помръдна. Натисна втори път, трети, ала механизмът отказа да се задейства — явно бе изключен от електрическата мрежа.

Зад всяко от пилотските кресла имаше по десетина редици превключватели. Само че кой от допълнително монтираните в Украйна беше в електроверигата, управляваща въоръжението? Май беше чак на осмия ред от отсрещната страна, зад стола на втория пилот. Как да го достигне? Би било чисто самоубийство да прави акробатики, докато самолетът е само на 30 метра височина.

Съзнавайки, че отново ще бъде засечен от диспечерския радар, той увеличи тягата, изкачи се на 300 метра и премина на автопилот. Наклони се встрани, провря глава зад съседния стол и се вторачи в стената, но не можа да разпознае търсения бутон. Присви очи и се опита да разчете схемата, но тя се оказа неразгадаема.

Оставаха само петнайсет километра. Сега или никога, рече си Юри и поднови опитите си. Изпънал тяло в почти хоризонтално положение, той завъртя глава във всички посоки. Вече бе изгубил надежда, когато най-неочаквано, почти в края на редицата превключватели, съзря надпис „носач“.

Пресегна се, но бутонът бе твърде далеч. Наведе се още малко встрани и зашари с пръсти във въздуха — рискуваше всеки момент да се изтърколи на пода. Ръката му взе да отмалява. Стисна зъби и продължи да се пресята, докато с върха на показалеца си напипа копчето и го бутна навътре.

Въздъхна с облекчение и понечи да се изправи, но бутонът щракна и изхвръкна пак навън.

Юри изпсува гневно. До пистата оставаха осем километра, а боингът бе само на четири километра от нея. Нямаше да успее да изстреля ракетата.

Събра сетни сили и отново се пресегна към редицата копчета. Всичко го болеше — имаше чувството, че сухожилията му ще се скъсат. Този път обаче сякаш по-лесно се добра до бутона и не махна пръста си от него, докато не се увери, че е влязъл достатъчно навътре. В същото време с другата си ръка опипа командното табло и натисна ключето, задвижващо ракетоносача. Изчака да чуе познатото бръмчене на моторите, изправи се бързо и погледна индикаторите.

Сърцето му се сви — „Куантъм“-66 беше на 300–400 метра пред него и все още летеше доста ниско. Пресметна, че докато се снижи и заеме позиция за обстрел, боингът вече ще е стигнал пистата. Кацне ли и той на летището, веднага ще го арестуват, а нямаше достатъчно гориво, за да отлети на друго място. Нима трябваше да се сбогува с живота и да се гмурне в океана? Не, той не беше от хората, които лесно се предават. Та нали досега винаги бе намирал изход и от най-трудните положения.

А защо пък да не взриви боинга върху полосата? Вероятността да се спаси след това наистина бе нищожна, но все пак съществуваше. Ще зареже гълфстрийма в крайбрежните води и ще доплува до брега, а там все някак ще се оправи с малобройната охрана. Колко му е да скалъпи някоя историйка? Беше длъжен поне да опита.

Пообнадежден, Юри наклони самолета силно надясно. Щеше да направи вираж и да застане зад опашката на боинга. Ако противникът запусне допълнителната силова установка, това ще е нова цел за ракетата и тя ще се забие право в ауспуха. От подобен удар не би оцеляла дори яка машина като „Боинг 747“.

Холанд подаде команда за ново положение на задкрилките и намали вертикалната скорост на 3,5 м/сек — до пистата оставаше малко повече от половин километър. На летището не се забелязваше някакво особено раздвижване, а и от кулата не проблясваха предупредителни сигнали — диспечерите явно не бяха усетили боинга.

Редовните светлини обаче бяха включени и пистата вече се виждаше, макар и неясно, под развиделяващото се небе.

— Джеймс! — извика тревожно Роб. — Има несинхронно спускане на задкрилките!

— Къде? — Холанд извъртя щурвала наляво.

— Левите са на десет градуса и не помръдват, а десните са на седем.

— Така си и мислех. Едва удържам самолета да не се килне надясно. Пробвай с резервното управление!

Той натисна левия педал на кормилната система и увеличи режима на двигателите, но при несиметрични задкрилки и тяга само от лявата страна съществуваше сериозна опасност самолетът да се преобърне надясно.

Роб премести резервния превключвател на положение „прибрано“ и изправните задкрилки от лявата страна застанаха на 7 градуса. Самолетът излезе от наклон.

— Стига толкова! Така е добре! — каза Холанд.

Прагът на полосата се скри под носа на самолета.