Джон Нанс - Часовникът на Пандора

С бърза и опасна маневра промени курса на гълфстрийма и се спусна надолу. Ако боингът се движеше със скорост около 15 възела, Юри щеше да мине покрай носа му в мига, в който той излезе на пистата — прекалено близо, наистина, но нямаше друг начин.

След кратко колебание запали и светлините за кацане. Гълфстриймът започна да планира.

„Куантъм“-66 се бе добрал досами пистата, когато от лявата му страна изведнъж проблеснаха ярки халогенни лампи.

— Внимавай! — извика Роб. — Някой каца!

Холанд натисна рязко спирачките и рязко дръпна ръчките за газ назад, след което почти веднага ги отпусна и подаде газ.

— Какво правиш? — изрева Роб. — Да не си полудял?

— Това е оня мръсник! — Холанд включи и своите светлини за приземяване. — Иска да кацне, но не е познал!

Боингът продължи да се придвижва напред със скорост 10 възела.

Юри видя внезапно блесналите светлини на „Куантъм“-66 и тутакси разбра какъв номер му кроят.

До мястото, където пътеката за рулиране се вливаше в пистата, оставаха петнайсетина метра. Предният колесник на боинга пресичаше линията — командирът явно бе увеличил скоростта, за да препречи пътя на Юри.

Гълфстриймът опря основния колесник в земята — беше на двеста метра от боинга и се движеше с 250 километра в час. Юри кривна наляво, за да предотврати сблъсъка с противника. Боингът вече бе прекосил средата на пистата и също се насочваше към левия й край — носът му се виждаше от дясната страна на гълфстрийма сякаш на сантиметри разстояние.

С почти вдигнат от земята ляв колесник, Юри издърпа самолета още няколко метра вляво до края на бетонната настилка. Не смееше да натисне спирачка, макар че в другия край на пистата, тъй или иначе, трябваше да спре рязко, ако изобщо се добере дотам, разбира се. Опасяваше се, че всеки момент в дясното му крило ще се забие носовият колесник на боинга.

Гълфстриймът обаче като по чудо се промуши между скалистите възвишения отляво и самолета убиец отдясно. Юри пое дълбоко въздух, избърса потта от челото си и натисна спирачките. Скоростта започна постепенно да намалява.

Холанд стисна зъби от яд — надяваше се да чуе трясък от ударено крило, но за съжаление нападателят профуча покрай него невредим. Заби спирачка, лашна ръчката за управление на носовия колесник надясно и върна боинга в средата на пистата.

А дали това наистина бе нападателят им? Изглеждаше най-обикновен гълфстрийм.

— Джеймс! — изкрещя Роб. — Той е въоръжен! От дясната му страна има ракетоносач!

— Гълфстрийм с ракети?! Не е възможно!

— Нали го виждам с очите си!

— Обади се на кулата и виж дали знаят кой е.

— Че те нас не ни знаят кои сме!

— Няма значение, обади им се.

Роб бе набрал честотата на контролната кула още преди няколко часа.

— Кула Възнесение, тук „Боинг 747“. Кой е другият самолет на пистата?

— За бога, човече! — отвърна превъзбуден глас. — Та това е същият идиот, дето преди малко ви взриви опашката! Нямам представа кой е! А вие знаете ли, че самолетът ви гори?

— Да, благодаря.

Гълфстриймът бе избягал напред. Холанд мярна от лявата си страна входа към пистата, на която бе решил да спре, но изведнъж се поколеба. Ако гълфстриймът се върне…

— Дик, имаше ли още ракети на носача?

— Не съм сигурен, но май имаше.

— Значи пак ще стреля по нас. А ако разполага и с друго оръжие… — Холанд увеличи тягата.

— Какво ще правиш? — попита уплашен Роб.

— Ще му натрия носа на това мръсно копеле. Няма да му дам пак да ни стреля!

— Джеймс, моля те, недей! Нали трябва да евакуираме пътниците? Джеймс, чуваш ли ме? Джеймс? — захълца Роб.

Гълфстриймът се намираше на половин километър пред тях и на двеста-триста метра от скалистия край на пистата. Скоростта на боинга бе достигнала 28 възела и продължаваше да се качва. Холанд беше подминал пистата и съзнаваше, че е попаднал в задънена улица, но вече не му пукаше. Нямаше да остави гълфстрийма да му се изплъзне.

Все още мога да го ударя отпред! Топлината от двигателите ще е достатъчна, за да привлече ракетата! — реши Юри и ловко обърна гълфстрийма на 180 градуса. — Пък ако е рекъл господ, току-виж, в суматохата успея и да се измъкна…

Заслепяващите насрещни светлини го объркаха. Смяташе, че боингът ще е някъде по средата на пистата, ала той се движеше право срещу него, сякаш разгонваше скорост за излитане.

Какви ги върши тоя, по дяволите? Без опашка не може да лети — накъде е тръгнал?

С ужас прозря намеренията на противника си. Изходът от пистата бе твърде далеч, а нямаше как да прелети над боинга или да се размине с него. Грамадното безопашато чудовище щеше да връхлети отгоре му и да смачка скъпата играчка на принца като хлебарка.