Джон Нанс - Часовникът на Пандора

Какво спасение? Не забравяй, че всички те са неизлечимо болни и скоро ще умрат. Част от тях сигурно вече са мъртви!

Юри натисна бутона.

В кабината прокънтя мощният рев на мотора, изстрелял ракетата към целта. Тя профуча в нощния мрак и изведнъж на мястото, където допреди секунди се намираше „Куантъм“-66, изригна огнена мълния.

Огромният боинг се разтресе от удара, дясната му страна лумна в пламъци и хвърчащи късове от експлодиралия двигател се заблъскаха в крилото и тялото. Разнесе се невъобразимо тракане, чаткане, дрънчене, сякаш целият самолет се бе превърнал в летяща грамада метални отпадъци.

— Какво става, за бога?! — изкрещяха почти едновременно Холанд и Роб.

Паническите писъци на пътниците раздраха въздуха, по-оглушителни от грохота на самата експлозия. Дон Моузис се вкопчи в облегалките на седалката си с примряло сърце, убеден, че са катастрофирали. После се осмели да надникне през прозореца, съзря затихващите пламъци и се успокои, че все още летят.

Горе в кабината Джеймс Холанд грабна щурвала, изключи автопилота и веднага погледна приборите на двигателите.

— Третият двигател е унищожен! Той пък как се взриви?

— Пак ракета, Джеймс! — Дик Роб се сети за чертичките, които мярна на радара преди малко. — Оня мръсник ни е настигнал!

— Не може да е същият! Нали…

— Скоростта! — прекъсна го Роб. — Виж скоростта.

Холанд кимна, изведе двата работещи двигателя на максимална тяга и натисна силно педала, за да компенсира тенденцията за наклон надясно.

— Колко километра остават до острова, Дик?

— Осемдесет.

Холанд изведнъж наклони самолета наляво и започна да се изкачва.

— Какво правиш, Джеймс?

— Копелето сигурно изчаква да види какво ще стане. Ако продължим право напред, веднага ще ни прати нова ракета. Смятам да му изнесем едно хубаво представление.

Боингът беше с наклон 45 градуса и пресичаше в набор 250 метра. Холанд погледна назад — нападателят също би могъл да завие, но…

— Спусни колесника, Дик! Задкрилки на едно!

Роб се стресна от изненадващото нареждане, но моментално се зае с изпълнението му, следейки показанията на приборите за евентуална несиметричност при спускането на задкрилки и предкрилки.

— Сега-засега всичко върви добре — докладва той.

Холанд отне двигателите до малък газ и изправи от наклон. Отпусна носа и снижи отново до 30 метра, преди да започне плавен завой надясно, за да се отправи на югозапад към Възнесение.

— Ако успея да го объркам още малко, може пък и да се доберем до острова!

— Джеймс, летим трийсет метра над водата! Внимавай да не я докоснеш с върха на крилото, че ще се издавим!

— Спокойно, Дик. Само следи радиовисотомера и ще видиш, че ще се измъкнем!

Веднага след експлозията Юри се изкачи нависоко, за да избегне хвърчащите отломки. Наклони надясно и измина близо километър на запад, преди да възстанови първоначалния курс.

Погледна радара — сигналът не само се усилваше, ами целта най-неочаквано завиваше наляво!

Аха, нови маневри! Само че този път няма къде да избягаш, приятелче!

Направи ляв завой. Чудеше се дали командирът на боинга ще направи пълен кръг, или ще отпраши в друга посока. А може би въобще нямаше стратегия и се луташе. За съжаление ракетата явно не бе успяла да отнесе крилото и да повреди управлението.

Премина в хоризонтален полет и пое курс на изток. Сигналите върху екрана на радара взеха да изчезват.

Значи пак ще танцуваме по вълните, така ли?

Напусна своята височина и зави наляво, надявайки се отново да улови следите на боинга. Радарът обаче не реагира дори на 100 метра височина. Някакъв обект проблесна за миг на север, след малко друг се мярна отдясно, после и двата се загубиха. Екранът остана празен.

Да не би все пак да е потънал? Не, миналия път това заключение ми излезе през носа. Явно още се мъчи там някъде. Горивото му май е на свършване. Няма къде да отиде, освен на Възнесение. Ще го пипна, преди да се приземи!

Премина в набор в посока към острова. Реши да покръжи южно от подхода на полоса изток-запад, да насочи радара към летището и да изчака боинга да се приближи.

Последните две ракети би трябвало да се справят със задачата.

На борда на Полет 66

Гари и Щефани бяха задрямали в затъмнената почивна стаичка, когато експлозията разтърси самолета и той се килна встрани. Безпомощни и сами, те инстинктивно потърсиха ръцете си в мрака.

— Щефани?

— Тук съм, Гари. Какво беше това?