Джон Нанс - Часовникът на Пандора

— Стойте там! Не мърдайте!

После забеляза Шери и явно се обърка.

— Вие пък коя сте, госпожо?

Шери пренебрегна въпроса му и се опита да се промъкне край него. Беше зърнала сенатор Мун в залата.

— Сенатор Мун! Сенатор Мун! — развика се.

Полицаят я сграбчи за ръката и препречи пътя на Ръсти. В това време в коридора зад тях се чуха нечии забързани стъпки и викове: „Спрете ги! Спрете ги!“. Един запотен мъж дотърча и измъкна от сакото си пистолет със заглушител.

— Всички долу! Залегнете! — изрева и приклекна в поза за стрелба. Дулото на пистолета сочеше право към главата на Ръсти.

Край! Този път ще се мре! — рече си Ръсти. В същия миг обаче друг мъж, значително по-висок от първия, застана между двамата.

— Задръж! — изкомандва той стрелеца.

Авторитетният му баритон накара агента да отпусне пистолета и да скочи на крака.

— Спокойно, Мартин — продължи високият. — Всичко е наред. От тук нататък аз поемам нещата.

— Слушам, сър! — отвърна онзи.

— Какво, по дяволите, става тук? — попита гръмогласно сенатор Мун и се приближи към групичката.

Ръсти гледаше към човека, който бе спасил живота му, и не можеше да повярва на очите си. Та това беше самият Джонатан Рот!

Рот се усмихваше иронично.

— Как сте, докторе? Още ли ви се присънват разни конспирации?

— Шери Елис! — намеси се сенатор Мун. — Какво правите тук? — Той се обърна към Рот: — Това ли са двамата, за които ми сломена, Джон?

— Да, сенаторе.

— Господин сенатор — започна Ръсти. — Имам доказателства, че…

Сенаторът вдигна ръка, за да го прекъсне.

— Първо си поговорете тук с вашия шеф, а после и тримата заповядайте в кабинета ми.

Мун тръгна обратно към залата, а Рот постави ръка на рамото на Ръсти — гледаше ту към него, ту към Шери.

— Трябва да ви кажа, че и двамата сте се заблудили.

— Аз пък не смятам така — възрази Ръсти.

— Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат — продължи Рот с наставнически тон. — Вие сте изтълкували неправилно наличните данни, стигнали сте до погрешни заключения и явно сте решили, че искаме да се отървем от вас — едва ли не да ви ликвидираме. Налага се да поговорим сериозно по този въпрос. Благодарение на необмислените ви действия двама души сега са в болница, на летището гори самолет, а председателят на Надзорната комисия направо е побеснял, задето му губят времето с разни налудничави твърдения, че заместник-директорът на ЦРУ бил наел терористи да свалят онзи боинг.

Рот понечи да ги поведе надолу по коридора, но Ръсти не помръдна.

— Сега пък какво има, докторе? — въздъхна с досада Рот.

— Аз ви дадох доказателства за незаконната операция и вие обещахте, че ще се заемете с въпроса, нали?

— Да. И веднага започнах да проучвам случая. Само че вие повече не ми се обадихте, Сандърс. Нали ви помолих да се покриете някъде и веднага да ми докладвате? Не ми дадохте никаква възможност да ви успокоя. Вие наистина разкрихте заговор, той обаче не е дело на ЦРУ, а още по-малко — мое лично дело. Разбрахте ли? А сега можем ли вече да тръгваме?

— Накъде? — попита Шери.

— Към кабинета на сенатора, разбира се — отвърна Рот с тежка въздишка.

На север от остров Възнесение

Събота сутрин, 24 декември, 6:15 ч (0715 Z)

— Най-сетне! — Юри Стеблинко почука радостно с пръст по стъклото на тактическия радар.

Беше настроил обхвата на 270 километра и вече цяла минута яркият сигнал от някакъв обект, намиращ се право пред гълфстрийма, проблясваше на екрана. Дори след седем пълни завъртания на радиолокаторния лъч обектът не промени положението си, а остана точно там, където очакваше Юри.

Погледна часовника си — щеше да достигне позиция за стрелба на около 180 километра северно от острова.

На борда на Полет 66

Възнесение бе на 270 километра разстояние и вече се улавяше на радара. Джеймс Холанд пресметна, че е време да поеме към земята, наклони носа на боинга и бавно се заспуска на автопилот. Искаше 80–90 километра преди острова да слезе на 150 метра височина.

Уморен, недоспал и с дълбоки сенки под очите, Дик Роб влезе в кабината, за да поеме задълженията си на втори пилот. Механично зае мястото си. Беше разчорлен, с разкопчана яка на ризата, без униформената вратовръзка.

Рейчъл Шъруд го погледна съчувствено, макар че в мига, в който той се появи, сърцето й скришом възнегодува. Не че имаше нещо против Роб, но в негово присъствие се чувстваше някак неловко. Когато преди половин час тя се върна в кабината, честно казано, се зарадва, че Холанд е сам. Беше се оттеглила да подремне и все още сънена, седна на столчето си. Разтърка очи, пооправи омачканата си пола, а Джеймс се обърна към нея с усмивка и взе ръката й в своята. В жеста му имаше толкова нежност и топлота, че изведнъж й се прииска да я приюти в прегръдката си. Стисна горещата му длан и усети прилив на сигурност и сила.