Джон Нанс - Последният заложник

— Няма друго логично обяснение. Никой нормален човек не би излетял с боинг, който се управлява от двама пилоти, освен ако не е бил принуден да го направи.

Джуди трескаво обмисляше различни вероятности. Помощник-пилотът имаше право. Нямаше друго смислено обяснение. Имаха огромен проблем.

— Какво да направя? — попита Гейтс.

— Кажи ми номера на телефона, от който се обаждаш, и стой там… И още не казвай на никого за това.

— Не се притеснявай. Ще мълча. Искаш ли да говориш с пътника, който също беше оставен?

— Ще му се обадя по-късно.

— Добре, но той е много разтревожен.

Джуди остави слушалката и погледна Върни Гарсия, който оживено говореше по телефона. Неколцина диспечери, които не бяха дежурни, се бяха събрали и се опитваха да разберат какво се е случило.

— Джим, свържи ме с ФБР — каза тя. — Джери, отиди до бюрото ми, извади наръчника за аварийни процедури и прочети глава „Отвличане“. Рашид, имаш ли работа?

— Не. Какво да направя?

— Обади се на главния пилот, в оперативната служба и на шефовете. Разкажи им всичко.

— Кое, Джуди? Не знам какво става.

— О, съжалявам. Моля, съберете се всички да чуете какво ще ви кажа…

Контролен център за ръководство на въздушното движение, Албакърки — 10:50

Диспечерката от контролния център за ръководство на въздушното движение Авис Беир отпи глътка кафе и провери височината на полет 90 на „Еърбридж“. Както му беше разрешено, пилотът се бе издигнал на шест хиляди метра над зоната между северозападен Ню Мексико и североизточна Аризона и се обади с обичайния безизразен плътен глас. Стори й се странно, че аварийното приземяване в Дуранго е приключило толкова бързо, но поне самолетът беше проверен и отново летеше.

Авис сложи пръст на бутона на предавателя и в този момент прозвуча алармата. В същия миг започна да свети и малкото фосфоресциращо информационно блокче до изображението на боинга на „Еърбридж“. Показваше код, който виждаше за пръв път в практиката си.

7500!

Това явно беше някаква грешка, но за всеки случай тя трябваше да изпълни указанията. Усети внезапни тръпки и погледна вляво, за да види дали алармата е привлякла вниманието и на някой друг.

Не. Никой не гледаше към нея.

Авис се наведе напред и се вторачи в информацията на екрана, после натисна бутона на предавателя.

— „Еърбридж“ 90, тук центърът в Албакърки. Видях, че транспондерът ви предава сигнал „7500“. Вярно ли е?

Сърцето й биеше лудешки в очакване на отговора.

— Потвърждавам, Център. Подадох сигнал „7500“. В пилотската кабина имам неканен гост.

Авис се облегна назад. Цялата изстина. Истина беше! „7500“ означаваше отвличане.

— Прието, „Еърбридж“ 90. Сигналът „7500“ е действителен. Моля, поддържайте височина шест хиляди метра и стойте на линията.

На борда на „Еърбридж“ 90 — 10:55

Ръцете й леко трепереха, но Анет се опита да прикрие безпокойството си, докато поднасяше напитките на пътниците в първа класа. После се върна в помещението за екипажа и в същия миг прозвуча напрегнатият глас на Кен Улф:

— Драги пътници, говори командирът на полета. Имаме малка изненада за вас. Закъсняваме за Финикс, понеже Ръководството на въздушното движение ни бави, за да ни включи в потока за летището във Финикс и ни насочва към Монюмънт Вали, Юта, но имаме разрешение да се спуснем и да разгледаме по-отблизо. Ще ви закараме във Финикс веднага щом ни позволят, а през това време можете да се насладите на гледката, която ще видите след около пет минути.

Анет взе вътрешния телефон и натисна копчето за повикване на пилотите. Улф отговори веднага.

— Кен, трябва да говоря с теб.

— Кажи, Анет.

— Лично.

— Защо?

— В качеството си на старша стюардеса искам да вляза в пилотската кабина и да говоря с теб. Веднага. Какво става, Кен?

— Анет, в момента не можеш да влезеш. Но не се притеснявай.

Тя се облегна на вратата. Дали не преживяваше някаква параноидна заблуда? Може би беше смешно да се тревожи. Но Кен Улф не я пускаше да влезе при него и това означаваше, че крие нещо. Тя се притесни още повече. Кен Улф бе непредсказуем и затворен, но обикновено не се изолираше от стюардесите. Имаше възможни причини за отказа му, но нито една от тях не й харесваше.

„Ами, ако другият пилот управлява незаконно самолета и Кен не иска да знам това? Ще бъдем изложени на риск. Трябва да направя нещо.“

— Командире, искам да говоря с Дейвид.

Настъпи смразяващо мълчание. Ако не беше на мястото си, Дейвид вероятно щеше да излъже, за да предпази Кен и себе си. Не беше позволено друг да кара самолета.