Джон Нанс - Последният заложник

— Той е зает, Анет. После ще поговорим.

— Сега, ако обичаш. Искам да говоря с него веднага. Или не е на мястото си? По дяволите, кажи ми какво става?

Последва още една продължителна пауза, сетне гласът на Кен изведнъж прозвуча различно, с по-авторитетен тон.

— Добре, Анет. Имаш право. Слушай внимателно, защото съм много напрегнат. Дейвид не е тук.

— Какво?!

— Тук е един друг човек, който настоява да ни казва накъде да летим.

Тя затвори очи в опит да намери друго обяснение освен онова, което изскочи в съзнанието й.

Но нищо не се вместваше. Трябваше да попита, макар че думите заплашваха да заседнат на гърлото й.

— Кен?

— Да?

— Отвлечени ли сме?

Отново настъпи мълчание, което сякаш продължи цяла вечност.

— Потвърждавам, Анет. В Дуранго. Той изведнъж нахлу в кабината, тресна вратата и допря пистолет до главата ми… Добре го направи, да те вземат дяволите! — каза той с друг тон, очевидно се обръщаше към натрапника.

— Господи, Кен! Един ли е?

— Да. И размахва пистолета, за да свършвам с разговора. Не иска да казваш на пътниците. Нямало да нарани никого, но настоява да летим където заповяда.

— Къде? В Куба ли?

— Не знам, Анет. Първо иска да разгледа отблизо Монюмънт Вали, после ще ми каже накъде да продължа.

— А Бев и Кевин? Трябва да знаят какво се е случило.

— Не. Той подслушва този канал. Не можеш да им кажеш.

— Мъжът от място 18-Д ли е, Кен? Казва се Бек.

Отговор не последва.

— Кен?

Чу се изщракване, което показа, че връзката е прекъсната. Тя погледна слушалката, сякаш беше бомба с часовников механизъм, и бавно я остави на мястото й. Дали бе възможно похитителят да е мъжът от място 18-O?

Не, едва ли. Той беше твърде млад и имаше красива съпруга.

Анет влезе в помещението за екипажа. Зави й се свят.

Самолетът започна да се спуска. През прозореца вече се виждаше пустинята. Анет беше като парализирана. В главата й се въртеше един въпрос.

„Какво да направя?“

Център за ръководство на въздушното движение, Албакърки — 10:58

— „Еърбридж“ 90, моля, обяснете какви са намеренията ви.

Авис Беир отмести пръст от трансмисионния бутон и погледна отговорника на смяната, който се бе вторачил в големия компютърен екран. Представителният старши диспечер посочи с късия си дебел пръст точката с обозначение „ЕБ90“ и поклати глава.

— Две хиляди и петстотин метра и продължава да се спуска. И не сте му дали разрешение за кацане, така ли?

— Не е искал. Сам започна да се спуска. Засякох го на аварийната честота.

— Наистина странно. Какво ли е намислил, по дяволите?

— Нямам представа. Не казва нищо.

— Какво има пред него, Авис?

— Предимно широко, открито пространство. Средната височина на заобикалящата го пустиня е около хиляда и петстотин метра, но някои от възвишенията като Митънс в Монюмънт Вали се издигат на още триста.

— Времето?

— Видимостта е неограничена. Ще може да вижда препятствията пред себе си. Спускането изглежда контролирано.

— Опитай пак, Авис.

— „Еърбридж“ 90, тук центърът в Албакърки.

Последваха няколко секунди тишина, после се чуха звуците от настройването на предавателя и думи, от време на време заглушавани от смущения по трасето.

— Албакърки, тук „Еърбридж“ 90. Чудите се какво правим, нали?

— Потвърдено, „90“. Виждам, че се спускате. Какво мислите да правите?

— Моят гост иска да разгледа околността, а после да отиде до Солт Лейк Сити. По пътя ще ми каже какво друго иска. Тогава ще ви се обадя.

— Гостът ви… на нашата честота ли е?

Настъпи дълга пауза, сетне високоговорителят отново оживя.

— Потвърдено, Албакърки. Той е въоръжен, чува всяка дума и ми казва какво да правя.

— Можем ли да направим нещо за вас?

— Ами… момент… той иска да разговаря с главния прокурор на Съединените щати и… да доведете също областния прокурор на Станфорд, Кънектикът, шефа на полицейския патрул в Колорадо и тамошния щатски и федерален съдия.

Зад Авис и началника й се бяха събрали трима други диспечери, които се спогледаха с недоумение. Авис записа исканията.

— Разбрано, „90“. Ще направим всичко възможно. Имате разрешение да летите на всяка безопасна височина над две хиляди метра. Маневрирайте, както прецените. Моля, съобщете ни, когато сте готови да се отправите към Солт Лейк Сити.

— Прието, Албакърки.

Авис вдигна глава и погледна главния диспечер.

— ФБР още ли е на линията?

Той кимна.

— Установяват връзка с Вашингтон.