Джон Нанс - Операция „Скайхук“

— Знам, но…

— Това е преждевременна паника, госпожице новоизпечен вицепрезидент на круизна линия, в чиито вени тече ледена кръв. Поеми дълбоко дъх.

— Сериозно говоря, уплашена съм, Грейси — отвърна Ейприл. — Извинявай. Знам, че реагирам пресилено, но вечно се притеснявам за тях и точно затова платих да им инсталират тази проследяваща система с GPS 3 3 Спътникова система за глобално позициониране. — Б.пр. , която татко не искаше… за да съм сигурна, че ще получат помощ, ако нещо се случи.

— Там, горе, времето е ясно. Ако твоите хора си плават някъде, ще ги намерят.

— Така ли мислиш?

— Да , така мисля. Но мисля също, че когато ги намерят, те ще са си на борда на албатроса, завързани за някой забутан пирс, с изтощен акумулатор, в очакване да мине някой кораб и си уплътняват времето с чукане до побъркване.

— Грейси!

— Е, родителите ти са доста похотливи. Сама го знаеш.

— Да, знам го. Понякога ме карат да се чувствам неудобно.

— Това им е мисията на родители. Особено на твоите. А аз мога само да се надявам да бъда толкова страстна, като стана на тяхната възраст. Е, разбира се, няма да е лошо по това време да съм омъжена за някой мъжки екземпляр от човешкия род.

Успокояващото, познато шеговито бъбрене продължи още половин минута, докато Ейприл не въздъхна:

— Грейси?

— Да?

— Какво… какво ще правим, ако Бреговата охрана все пак не ги открие? — думите й излизаха с мъка, поради заседналата в гърлото й буца. — Ако… ако се е случило нещо ужасно?

— Ейприл, я се чуй какви ги говориш! Коя бе онази мъдра млада жена, която съвсем скоро убеждаваше едно паникьосано, безработно, току-що завършило право момиче да не се отчайва и да продължава настойчиво да търси работа? Доколкото си спомням, тя ми каза, цитирам, че „най-тъжните хора на света са онези, които отказват да поемат рискове и да преследват мечтите си“.

— Сигурно си слушала някоя енергична млада проповедничка в някое токшоу по регионалните радиостанции — не се сдържа Ейприл и се изкикоти. — Да не би да е гледала в кристален глобус?

— Доколкото си спомням — продължи Грейси, — онази госпожица имаше черна коса, големи цици и отговаряше на името Ейприл. А родителите й притежаваха летящ балон, който се носи над цялото мироздание, за да скандализират смотаната си дъщеря, като преследват своите собствени мечти.

— Родителите ми са непълнолетни престъпници — рече Ейприл, смеейки се през сълзи. — И ако се завърнат живи и здрави, ще ги убия и двамата!

— Добре, добре, сега вече ме плашиш, Ейприл. Все едно, че чувам собствените си родители. Май подходящият термин е „предразположение към запек“. Да, точно това е. Ти си предразположена към запек.

— Не съм.

— Аха, не си.

— А и циците ми не са толкова големи.

— Точно така. Кажи го на всичките онези мъже, които не спират да говорят за гърдите ти. А заради огромните ти цици аз развих ужасяващ комплекс за малоценност, още когато бях дванайсетгодишна.

— Стига, Грейси!

— Ейприл, просто се дръж. Сериозно говоря. Ще ти звънна на секундата, когато узная нещо.

— Ще ти се обадят ли?

— Не, ще се обадят на бившия секретар по транспорта, който ще ми позвъни веднага, щом Бреговата охрана потвърди, че командир Арли и Рейчъл просто са добре.

— Грейси?

— Да, госпожо?

— Кажи една молитва, става ли?

— Вече го направих — долетя тихо от другия край на жицата.

17-ти център по въздушните операции на Бреговата охрана

Кодиак, Аляска

През последния час ритъмът в командния пункт за въздушни операции на Бреговата охрана в Кодиак бе достигнал върхови стойности. Два самолета за спасяване С-130 претърсваха района южно от залива Принц Уилям и непрекъснато докладваха. След като в непосредствения район на търсенето пристигна летящият със скорост 140 мили в час вертолет НН-60 „Джейхоук“, двата С-130 си разделиха региона и полетяха по отделни шаблони южно от Валдес. Екипажите внимателно оглеждаха водите за останки от паднал самолет, петна от масла и горива, както и за оцелели хора. Първият час отмина, без да се получат някакви резултати, което предизвика у служителя в Джуно, който бе отказал да удовлетвори молбата на Ейприл Роузън и който сега следеше радиотрафика със самодоволство и облекчение.

— Това е просто една паникьосана кокошка с политически връзки — бе процедил през зъби той пред друг служител, след като от Вашингтон се бе получило нареждане, отменящо решението му и заповед за започване на операция по търсене.