Джон Нанс - Операция „Скайхук“

Уил Мартин бавно кимаше, докато гледаше младия инженер и забеляза как върху челото му започна да избива пот.

— Добре — продължи Бен. — Това, което ще кажа, няма нищо общо с факта, че снощи за малко не се претрепахме с гълфстрийма. Просто искам да сме сигурни, че сме направили нещата както трябва, а вероятността проблемът да е просто в някаква платка, а не в софтуера, наистина ме съмнява и плаши. В крайна сметка ние се движехме ужасно бързо.

— Значи смяташ, че проблемът може да е софтуерен. Не си ли ти отговорният за софтуера инженер, Бен? — попита председателят. Думите и тонът му бяха благи, ала внушението бе ужасяващо. Ето, че главният инженер по софтуера съобщаваше на шефа си, че на собствения му двугодишен труд трябваше да се лепне етикет „ненадежден“ и то в дванайсет без пет.

— Да, господин председател — успя да каже Бен, — но всичко, което се случи снощи бе прекалено точно — имам предвид петнайсетте метра височина — за да бъде обяснено с „изпържена“ платка. По мое мнение.

— Това предположение ли е, Бен, или имаш някакво твърдо доказателство?

— Всичко е предположение, господин Мартин, докато не намерим погрешния ред в кода… но това е добро предположение. Повредените вериги не спират един самолет точно на петнайсет метра височина. Най-малкото мисля, че не биха го сторили. Вижте, много съжалявам, но…

— Преди секунда спомена нещо за… какво казахте? Че сте се движели прекалено бързо? Какво имаше предвид, Бен?

От вниманието на Уил Мартин не убягна факта, че Джо Дейвис гледаше Бен Коул с ледено изражение.

— Онова, което имам, или имах предвид, сър, е, че при този проект бяхме подложени на огромно напрежение и макар да съм убеден, че всички се стремяха да дадат най-доброто от себе си, за да успеем от първия път, истината е, че това е много сложна софтуерна програма с милиони редове кодове и се безпокоя, че още не сме я тествали напълно. Във всеки случай — не достатъчно, за да я пуснем в експлоатация.

— Добре, благодаря за предупреждението — започна Мартин, кимна на Бен Коул, поизправи се и огледа поред всички около масата. — Ето каква е ситуацията, момчета. Според договора, до събота вечерта трябва да предадем тази система на генерал МакАдамс, или ще се случат две много нежелателни неща. Първо, няма да ни връчат онзи малък зелен държавен чек за сто деветдесет и три милиона долара, от които тази компания се нуждае до сряда, за да избегне фалита и да остане на повърхността, както и да се разплати с вас. Второ, навлизаме в територията на наказателните клаузи в договора за закъснение при доставката и започваме да губим по двеста и петдесет хиляди долара на ден, което прави милион и седемстотин и петдесет хиляди на седмица. Не можем да си позволим нито един от двата варианта. Както знаете, тази година изгубихме два други договора, рейтингът на акциите ни отиде в канала, използвали сме почти всичко от кредитните си линии и сме пред катастрофа. Затова, ако не сме сигурни, че можем да постигнем безопасност, няма да летим. Но ако има някакъв начин да закърпим положението, за да летим безопасно и в същото време да шашнем МакАдамс и да го накараме да приеме тази проклета система „Бумеранг“, аз казвам: да намерим начин да го сторим. Сега. Тази вечер. Необходимо ни е творческо мислене, но със скоростта на светлината. Ясно ли е?

Всички закимаха с едно-единствено изключение — Бен Коул, който изглеждаше като поразен, докато Мартин продължаваше да говори:

— Ще вземем всички възможни предохранителни мерки, за да сме абсолютно сигурни, че това проклето нещо ще се държи прилично тази вечер и тогава ще направим изпитанията и ще подпишем приемателния протокол. МакАдамс е готов за това. Вече говорих с него и го уверих, че ще намерим отговор на проблема в рамките на няколко часа и ето, че сега го имаме. Повредена платка в един-единствен компютър. Бен?

Бен Коул сепнато вдигна глава.

— Да, сър?

— Ако още се безпокоиш и след тазвечерните изпитания, ти и екипът ти можете да продължите да търсите „повредата“. И без друго на ВВС ще са им необходими три седмици, за да монтират първата черна кутия на истински самолет. Така ще имате време за работа.

— Господин Мартин, не искам да се превръщам в препятствие, но… — започна младият мъж.

— Тогава не бъди — прекъсна го Мартин и се усмихна ослепително и нехайно. — Да намерим начин да свършим тази работа.

— Сър — опита се отново Бен, но Мартин го отряза.

— Бен, необходими са ми решения, които да потиснат опасенията. Нима наистина искаш да ми кажеш, че след като повредената платка бъде сменена, няма начин да обезопасим системата така, че да не снижава безконтролно гълфстрийма по време на полета, или да блокира управлението?