Джон Нанс - Операция „Скайхук“

— Е, не… платката навярно… почти сигурно… е причината, поради която не можехме да прекъснем връзката. И да — мога да стъкмя защитна верига, каквато снощи нямахме, която да предотвратява снижавания или виражи… Но това почти сигурно е цялостен проблем. Искам да кажа, че някъде в софтуера съществува логичен проблем. Ако не бе така, нямаше да прекратим снижението на петнайсет метра височина.

Уил Мартин се изправи и погледна към електронната стена.

— Ти беше на борда на гълфстрийма снощи, нали, Бен?

— Да, сър.

— И… това сигурно е било доста ужасяващо изживяване за човек, който не е пилот.

— Мисля, че бе ужасяващо и за пилотите, сър.

Мартин сведе глава и кимна, преди отново да погледне Бен в очите.

— Когато нещо те разтърси толкова силно, то може да се отрази и на преценката ти. Доколкото разбирам, точно на това се дължи емоционалното ти отношение към тазвечерния изпитателен полет. Ето защо бих искал да го пропуснеш. Остани си у дома. Пийни една бира, погледай телевизия, подгони жена си към спалнята и нека лети някой друг от екипа ти.

Бен понечи да възрази, но председателят на борда вдигна ръка във възпиращ жест.

— Не, говоря сериозно. След проблемите от снощния полет ти няма да бъдеш толкова хладнокръвен и съсредоточен, колкото е необходимо. По дяволите, и аз на твоето място не бих могъл да бъда.

Уил Мартин се обърна и излезе от стаята, още докато Бен Коул търсеше подходящия отговор. Джо Дейвис се наведе и положи длан върху рамото му.

— Хайде, Бен. Измайстори тази защитна платка, за която спомена, определи кой ще те замести тази вечер и си върви у дома.

— Джо, това може да се превърне в катастрофа… — започна отново Бен, но ръководителят на проекта го спря.

— Вече получихме нарежданията си, Бен. Да вървим. Няма да позволим никаква катастрофа.

По-възрастният мъж взе чашата си с кафе и бързешком излезе, а Бен остана сам в залата за телеконференции. Екранът бе тъмен, поради което помещението изведнъж стана двойно по-малко и Бен се огледа недоумяващо. Половин дузина неща, които трябваше да каже на Мартин отекваха в съзнанието му, включително и безполезният, но важен факт, че вече не бе женен.

„Но Мартин би трябвало да си спомни това“, помисли си Бен. Преди две години той бе долетял в Анкъридж за погребението на Лайза.

Вторник сутринта, ден втори

Ванкувър, Британска Колумбия, Канада

Ейприл грабна слушалката още при първото иззвъняване, извика едно тревожно „ало“ и веднага с облекчение разпозна гласа на Грейси.

— Добре, Бреговата охрана предприема издирване на родителите ти.

— Слава богу! — въздъхна Ейприл Роузън и като се отпусна върху ръба на леглото, започна да масажира слепоочието си. — Не можах да накарам управлението им в Джуно да предприеме нещо, тъй като ФАА твърди, че татко не е регистрирал план за полета и никой не бил улавял сигнал за бедствие. — Взе една книжна салфетка, тъй като не можеше да овладее сълзите си. — Ти къде си?

— В своята килия за сензорни лишения. В кабинета без прозорци на едно бебе-адвокатче.

— И как накара Бреговата охрана да задейства?

Ейприл чу кикота отсреща и си представи как Грейси О’Брайън се изтяга назад в тапицирания си с кожа стол. Ейприл я бе изненадала, като й подари този скъп стол, когато най-добрата й приятелка зае лелеяното място на младши съдружник в юридическата мегафирма „Джансън и Прузън“.

— Ами, помогна ми малко един от старшите съдружници — Дик Уолш — обясни Грейси. — Заради мен Дик натисна съответните хора във Вашингтон, окръг Колумбия.

— О! Значи с такива могъщи хора работиш? — извиси глас Ейприл.

— Може да се каже и така. До миналата година Дик бе държавен секретар по транспорта, а това министерство е своего рода собственик на Бреговата охрана. А сега той играе голф и се обажда за разни услуги.

— Както и да си го направила, благодаря ти. О, нали не си забравила да им дадеш координатите от последното им съобщение, нали?

— Не, Ейприл Роузън. Казах им да търсят родителите ти някъде из Северния Пасифик, където вълните са сини и където плуват рибки. Разбира се, че им дадох координатите. Ще изпратят самолет С-130 и нещо, което се нарича коптер „Джейхоук“, от Кодиак, а той отстои само на двеста мили от мястото, тъй че ще бъдат в района след най-много два часа. Сега вече е въпрос на малко чакане.

— Аз тук изтърках пода от ходене напред-назад.

— Ейприл, сигурна съм, че твоите родители са добре. Просто го усещам. В крайна сметка ти самата каза, че не е имало сигнал за бедствие, нито пък в района е засичано излъчване на автоматичен радиобуй, а знаеш, че тези излъчвания се засичат от спътниците почти мигновено.