Джон Нанс - Операция „Скайхук“

По време на полета към Анкъридж

Последните няколко часа от живота на Арли Роузън бяха преминали като някакъв странен сън. Имаше вертолети и студени, жилещи пръски от океанските вълни, а когато се опита да се изключи и да заспи, сънят стана още по-напрегнат — с викове и люлееща се спасителна „кошница“, с ръце, които го издърпват… А сега в някаква безкрайно отдалечена част от него витаеше ново възприятие — забиващи се иглички и топлийки, ледено-горещо усещане на фона на гърмящия, какофоничен шум на някакъв двигател, който, реши той, би трябвало да не е сън, а истина.

Сънят трябваше да има нещо общо със самолета му, но какво точно — не беше ясно. Сигурно Рейчъл щеше да се ококори, когато й разкажеше тази чудновата история на сутринта.

Рейчъл!

Почакай… не беше ли тя до него в леглото? Не беше ли той у дома си? Не, у дома не бе толкова шумно, нито толкова студено. Спомни си, че му бе станало много студено, на нея — също. Трябваше да я попита… ако можеше само да се обърне и да я прегърне.

Но да се обърне се оказа кой знае защо ужасно трудно. Тялото му не искаше да го слуша.

Арли се насили да отвори очи и да погледне наляво, покрай надвесилото се над него лице на човек в оранжев пилотски костюм. Странно. Този сън ставаше наистина прекалено чудноват. Видя Рейчъл да лежи на метър от себе си и над нея също се бяха надвесили някакви хора.

— Рейчъл?

Арли бе съвсем сигурен, че бе извикал името й, само че не чу гласа си. Ала Рейчъл извъртя глава и го погледна.

„Е, всичко е наред тогава“ — реши той, опита се да отвърне на усмивката й и потъна в сън, точно когато вратата на вертолета се отвори рязко от очакващия ги екип санитари.

Вторник, ден втори

Офиси на компанията „Юниуейв“

База на ВВС „Елмъндорф“, Аляска

В продължение на двайсет минути генерал-майор Мак МакАдамс слуша гладкото изложение на Джо Дейвис защо главната съставна част на проекта „Скайхук“ — тъй наречената система „Бумеранг“ — е готова за приемане от ВВС.

— Джо, дай да говорим по същество, става ли? — прекъсна го Мак.

— Разбира се, господин генерал.

— Знаеш ли, ти и хората ти направихте невероятно шоу. Страхотни графики, видео, звук, не липсваше и ярост. Единственото, което не показахте, са танцуващите балерини с цилиндри и, разбира се, напълно функционираща система, която мога да одобря.

— Сър? — Дейвис изглеждаше разтревожен, а Мак се усмихна на безпокойството му и се наведе напред.

— За бога, Джо, нали не си забравил, че съм в този бизнес от доста време?

Дейвис се облегна назад във въртящия се стол от другата страна на масата и престореното му самочувствие бързо започна да се стопява.

— Ами, разбира се, че знам колко опитен си…

— Джо, погледни ме. Край на глупостите, става ли? Когато ме произвеждаха в звание бригаден генерал, един генерал с четири звезди ми забоде звездата, ръкува се с мен и каза: „Моите поздравления, генерал МакАдамс, отсега нататък никой повече няма да ви каже истината“. Е, и преди не съм бил склонен да приемам всичко на доверие, камо ли сега, когато се касае за доставчик, който отчаяно се нуждае от бързо одобрение и пари. Ясно ли е?

— Тъй вярно, сър — отвърна Джо Дейвис пребледнял.

— Снощи се случи нещо, което заплашва целия проект и няма да успееш да се измъкнеш със сладки приказки. Знаеш това. И аз го знам. Вашите хора на гълфстрийма също го знаят и съм сигурен, че и в момента отчаяно се мъчат да решат проблема. Така ли е?

— Ами, да, работят по него.

— Снощи едва не изгубихме тези момчета, Джо. Ако онзи гълфстрийм се бе ударил в супертанкера, щяхме да имаме нов случай „Ексон Валдес“. — Генералът реши да пропусне факта, че броени секунди деляха две ракети „Сайдуайндър“ от изстрелване по негова заповед. — Ако това се бе случило, „Скайхук“ и „Юниуейв“ вече щяха да са в историята, моята кариера щеше да е в историята, споменавам само някои от първите жертви.

Джо Дейвис пое дълбоко дъх и кимна.

— Знам това, Мак. Наистина се изплаших, когато не успяваха да прекратят връзката, но това бе…

— И сега чувам от теб за повредена платка. Това бе първоначалният проблем. Разбрах те. И знам, че в този момент твоите хора са на гълфстрийма и опитват да монтират втора верига за прекратяване на връзката, в случай, че тази вечер отново се случи нещо странно. Но, Джо, в проекта на „Бумеранг“ няма системи за аварийно изключване. Тази малка кутийка би трябвало да ни върне обратно Б-52 или дори Б-2, ако пилотите на борда не могат, или не искат да сторят това сами. Ние искаме да изключим всяка възможност някой на борда да е в състояние да прекрати връзката, когато той реши. Това е основната идея за осигуряване на безопасността, в случай, че някой там горе превърти, или се окаже жертва на атака. Та ти сам знаеш причините да се започне този черен проект, за бога!