Джон Нанс - Операция „Скайхук“

— Значи си намерил грешката?

— Не. Просто разбрах каква е била целта на програмата. Не знам коя част от нея е стигнала до това заключение, или как си е поставила подобна цел, но точно там дебне опасността. В мига, в който системата се включи, тя започна да ни снижава. Това не беше пикиране, Линдзи, това бе управляемо снижение, което означава, че логиката на програмата го е планирала. Но как, по дяволите? Аз съм я писал тази програма и в нея няма нищо, което да й даде основанието да вземе подобно решение.

— Но програмата може да снижава самолет за кацане.

— Не, програмата е предназначена да запази самолета, докато жив пилот с дистанционно управление получи възможността да взема решенията за височина, скорост, конфигурация на машината и всичко останало. А онова… онова нещо сякаш мислеше само! Е, добре тогава, как бих могъл да открия и да поправя това, след като нямам представа какво точно търся?

В продължение на няколко секунди Линдзи остана безмълвна.

— Бен, да не искаш да ми кажеш, че тази програма е създала собствена, неясна никому логика? Да не би да искаш да ми кажеш, че тя е вземала свои собствени решения?

Бен поклати отрицателно глава и в мига преди да отговори проследи полета на златистия орел, който се рееше без усилия в хладното небе над главите им. Тя усети уморената му въздишка в ухото си.

— Не знам какво да си мисля. Може би… може би просто има някакъв сбъркан ред в кода, който я кара да се държи така, сякаш сама взема решенията. Но просто не знам.

— До крайния срок остават четири дни — отвърна тя. — А генералът е свикал тази вечер в шест часа съвещание, на което ще иска пълно обяснение. Ще се промени ли нещо, ако успеем да удължим графика с двайсет и четири часа?

Той изсумтя и започна да се киска.

— Какво има? — попита тя, обърна се към него, при което бръсна леко врата му и предизвика серия от приятни тръпки по гърба му. Линдзи се усмихна неволно, когато ароматът на одеколона му нахлу в ноздрите й.

— Ами — рече той, — то е все едно надзирателят да попита осъдения на смърт дали би искал да получи още един ден, в който губернаторът да позвъни още тук и там. Но да, едно допълнително денонощие би ми дало по-голяма възможност да намеря решението.

— Има ли още нещо, което можем да направим, за да не позволим на системата да катастрофира изпитателния самолет?

Той кимна и също се извърна към нея.

— Да, но МакАдамс никога няма да го одобри, а и то ще изисква доста бърза и качествена работа по машинарията.

— Което означава?

— Аварийна, Т-образна ръчка за физическо изключване на контролираните от компютъра сервосистеми на управлението на самолета. В противен случай остава да разчитаме на благоволението на програмата.

Преди да се отдалечат един от друг, Линдзи го потупа по рамото. Изправи се, след това се наведе и долепи устни до ухото му.

— Добре, Бен. Джо може и да ме уволни за тая работа, но ние ще ти осигурим още един ден, както и ще инсталираме тази аварийна Т-образна ръчка преди полета.

— А ако Мартин каже „не“?

— Ще го направим, въпреки всичко. Ако си обезпокоен как да летиш, то аз съм обезпокоена как да те пусна.

Той се обърна прекалено бързо и носът му се удари о нейния. Мъчителната близост помежду им го накара да я погледне за миг в очите и да се запита как ли би реагирала, ако я целуне.

Ала тя вече се отдръпваше, усмихвайки се при това.

Вторник, ден втори

Анкъридж, Аляска

Арли Роузън чу гласа на дъщеря си, преди да успее да отвори очи. Вдигна ръка в знак на поздрав, когато тя влезе и изтича да го прегърне, обляна в сълзи.

— Тате! Слава богу!

— Няма нищо, мъничката ми. Всичко е наред.

Ейприл се отдръпна и го огледа от глава до пети, като забеляза с облекчение, че мърдаше крака под чаршафа.

— Добре ли си, тате? Всичките ти чаркове ли са на място?

Той се ухили и кимна.

— Да. Доколкото си спомням, това бе първият въпрос, който ми зададе и майка ти. — Той понечи да се обърне и потръпна. — О, забравих, че не биваше да правя това.

В дясната част на челото му имаше голяма, закрепена с лейкопласт превръзка и тя се наведе да я докосне леко.

— Какво е това, тате?

— Само една драскотина.

Тонът му бе нисък, а говорът — по-бавен от обикновеното. И леко унил, отбеляза тя. Беше включен на някаква система, но тя не забеляза гипс или устройства за разтягане на счупени крайници.

— Къде е мама? — попита Ейприл, след като погледна към празното легло до неговото и изпита моментално угризение, че не се бе сетила веднага да попита за Рейчъл.