Джон Нанс - Операция „Скайхук“

Докладът, пристигнал от единия С-130, че са открити двама души в малък спасителен сал, промени бързо уравнението. След като вертолетът бе само на няколко мили от откритите и получи от самолета С-130 координатите им, летящият към Джуно капитан втори ранг се залепи за телефона, свързващ го с Кодиак.

— Вертолетът е взел на борда си двама оцелели — мъж и жена, полуадекватни, и двамата в термокостюми, и двамата — силно преохладени, не е известно доколко са пострадали. Стабилизираме ги и ги транспортираме веднага до болница „Провидънс“ в Анкъридж.

Сиатъл, щата Вашингтон

Грейси О’Брайън благодари сърдечно на старшия съдружник, който й препредаде съобщението от главното командване на Бреговата охрана, и веднага набра номера в Кодиак, Аляска, който той й бе продиктувал. Зачака с разтуптяно сърце. Чувстваше Рейчъл и Арли Роузън като свое семейство. Буквално бе отраснала в техния дом.

Отговори й дежурният офицер и тя го засипа с куп въпроси, като си записваше най-важната информация, потвърждавайки имената им.

— Какво се е случило със самолета им?

— Не знаем. Единственото, което можем да кажем, е, че и двамата са били в полусъзнание, когато били открити в спасителния сал, и че са били облечени в термокостюми. Наложило се да бъдат вдигнати на вертолета чрез специална „кошница“. Но нямаме съобщения за катастрофирал самолет или за намерени останки.

— Казвате, че страдат от преохлаждане. Но ще оцелеят и двамата, нали?

— Ами… не мога да ви кажа каква е диагнозата им, госпожо. Споменаха нещо за евентуална контузия в гърба на мъжа.

— Контузия в гърба? Използвана ли бе думата „парализа“?

— Ами, не знам. Радиотрафикът бе много оживен, госпожо. Никой няма да узнае нищо повече, преди да пристигнат в болницата.

— Но смятате ли, че са достатъчно стабилни, за да издържат до там?

От другата страна последва гробовно мълчание.

— Лейтенант, чувате ли ме?

— Госпожо, вие искате от мен твърде много. Наистина не мога да ви кажа нищо повече.

Грейси пое дълбоко дъх.

— Разбирам.

— Водите в този регион са студени и ако са претърпели катастрофа със самолета, това неизбежно предполага доста силни удари. Важното е, че ги намерихме живи, а какво ще стане от тук нататък — не знам.

Тя му благодари и затвори. Помъчи се да намери най-подходящите думи — изобщо не я биваше в лъжите и Ейприл обикновено усещаше на мига, когато нарочно пропускаше нещо, или пък украсяваше действителността. Натисна бутона за бързо избиране на номера й във Ванкувър и си преповтори най-важните подробности, преди Ейприл да вдигне.

— О, Боже мой ! — ахна Ейприл. — Ранени ли са? Тежко?

— Ще се оправят, Ейприл, но са изгубили самолета си и са прекарали няколко часа в ледените води. Очевидно са имали време да облекат термокостюми и да надуят сала, а това също е нещо. От Бреговата охрана казват, че ги транспортират директно до болница „Провидънс“ и че ще кацнат всеки момент. Ейприл? Добре ли си?

— Да — отвърна несигурен гласец.

— Добре, ще се обадя на братята ти. Ти говори ли с тях?

— Да. Говорих с Дийн и оставих съобщение на Сам. Сам е във Финикс или там някъде.

— Аз ще му позвъня по клетъчния. Облечена ли си?

— А?

— Съсредоточи се, Ейприл. Навлякла ли си нещо друго, освен изуменото си изражение?

— А, не… Искам да кажа… не, не съм облечена.

— Тогава облечи нещо, хвърли в една чанта четката си за зъби и аварийния си комплект гримове, вземай таксито, което ще ти поръчам, и потегляй към Международното летище на Ванкувър. Обади ми се от таксито, още щом шофьорът потегли.

— Добре. О, Господи, Грейси! Значи са катастрофирали ?

— Родителите ти ще имат нужда от теб в Анкъридж, колкото е възможно по-скоро. Аз… не мога да дойда веднага. Тук съм под пара.

— Добре, няма нищо.

— Ще ти уредя билет и ще изпратя такси. Можеш ли да бъдеш долу, на входа, до десет минути?

— Да.

— Ей, детенце, те ще се оправят. А ти се вземи в ръце.

— Взела съм се, Грейси. Наистина. Благодаря ти. Давай да свършваме, че да се обличам.

Грейси остави слушалката и се замисли за няколко секунди. В душата й пропълзя потискаща тревога. Дали състоянието на Арли и Рейчъл Роузън наистина не бе критично? Дали лейтенантът бе споменал за парализа, или тя самата?

„Мили боже, дано да са цели и невредими!“

Застави се да вдигне слушалката и да започне да набира разни номера. Трябваше да намери такси, което да вземе Ейприл и да я откара на летището за първия полет до Анкъридж.