Джон Нанс: Операция „Скайхук“

— Не се безпокой. Системата само ще съобщава позицията ви.

— Позицията ли? — повтори той. — Коя? Мисионерската, кучешката, или…

Рейчъл Роузън го плесна по рамото, след като видя как Ейприл се изчерви силно.

— Виж сега… — каза тя, търсейки думите, — това не са изрази, които съм очаквала да чуя от баща ти.

Ейприл се изкикоти при спомена за този шеговит разговор. Изчака компютърът да докладва последните данни за географската дължина и ширина на водосамолета „Груман албатрос“ на Роузънови и погледът й спря върху малката видеокамера върху монитора. Неколцина от приятелите й вече също използваха камери и се радваха на възможността да могат да се виждат, когато си говорят в Мрежата, особено най-добрата й приятелка Грейси в Сиатъл, на 150 мили разстояние. За жалост тя на няколко пъти бе оставила камерата си включена в Интернет и веднъж ужасена установи, че бе предавала цял ден и се бе превърнала, без да ще в много популярно уеб шоу. Изключи притеснена веднага, когато един малък брояч на екрана гордо й докладва, че почти десет хиляди сърфьори в Мрежата се бяха включили, за да я гледат как се разхожда из апартамента си. Камерата дори „виждаше“ леглото й „от птичи поглед“, от което притеснението й още повече се засили.

Картата на света вече се бе появила на екрана, след това превключи на по-близък план и показа Аляска. Появи се маршрутът на албатроса от Япония предишната седмица, всички спирки бяха отбелязани с малки флагчета. Поредицата от сини точици на координатите им показваше, че бяха летели покрай ръкава Търнагейн и бяха прекосили малкия планински хребет край Уитиър, преди да поемат курс към…

„Но какво е това?“

По гърба й пробягаха ледени тръпки. Сините точици не продължаваха до Ситка или Джуно, нито до останалите места, които възнамеряваха да посетят. Вместо това те се простираха на югоизток в продължение на почти сто мили, минаваха покрай малка точица суша, наречена остров Мидълтън, след което завиваха на югозапад към Валдес. Последната точица се намираше някъде южно от входа на залива Принц Уилям и района на Валдес, на около шейсет мили в океана.

Тя увеличи изображението върху екрана и нареди на програмата да покаже времето на изпращане на всяко съобщение.

„Навярно още са във въздуха“ — помисли си тя.

Но последното съобщение бе от предишната нощ. В 10:13 часа вечерта местно време, се намираха в полет със скорост 140 мили в час на височина около трийсет метра с курс 320 градуса, след което малкият предавател бе замлъкнал.

Ейприл се облегна назад и се опита да потисне обзелите я тревоги. Съществуваха милион възможни невинни обяснения. Самото предавателче би могло да се повреди. Може да са имали повреда в електрическата система на самолета. Тя знаеше, че дори в такъв случай биха могли да продължат да летят и да кацнат безопасно, но нали координатите им сочеха открито море? Баща й винаги казваше, че за един хидроплан кацането в открито море е най-трудно и опасно.

„Нещо не бе наред.“ Ейприл се наведе напред, грабна телефона и закрачи из стаята, навик, който винаги разсейваше Грейси. Набра номера на сателитния телефон на родителите си от системата „Иридиум“ (знаеше го наизуст) и зачака пиуканията и прещракванията да свършат и да се превърнат в сигнал за звънене.

— Няма връзка с клиента на „Иридиум“, когото току-що потърсихте — прозвуча напевно отговорът. Тя изключи връзката и опита отново, но резултатът бе същият.

Мигновено забравила за изкушението на кафето и закуската, тя се обърна към компютъра, потърси данни за регионалното поделение на Федералната авиационна асоциация (ФАА), набра получения номер и мина през няколко служители, докато получи едно твърдо „не“.

— Нямаме никакви данни, госпожице… Роузън?

— Да. Ейприл Роузън.

— Нямаме данни за каквито и да било инциденти през миналата нощ, нито за сигнали за помощ, дори от автоматични аварийни радиобуйове.

— Но щяхте да знаете, ако такива сигнали са били получени, нали?

— Ами, някой все щеше да знае. Казвате, че става дума за стар албатрос, нали така? Те лесно могат да се приводнят там.

— Знам, но…

— Нали затова са ги произвеждали за ВМС. Не са толкова ефективни в открито море, като старите PBY „Каталина“, но въпреки това могат да се справят. Бреговата охрана ги използва години наред…

— Извинете — Ейприл нетърпеливо прекъсна тирадата.

— Да?

— Баща ми винаги регистрира план за полета. Имате ли данни за неговия полетен план и за маршрута му?