Маркъс Зюсак - Аз съм пратеникът

Дал ни е и билети.

Непокоорният Люк - 19:30.

- И при теб ли "непокорният" е написано с две о-та? - питаю Одри.

Поглеждам развеселен. Така е и тази вечер това ми изглежда донемайкъде в реда на нещата.

Седим и чакаме и скоро отгоре, от стаичката с прожекционния апарат, се чува почукване. Долавяме и приглушен глас.

- Г отови ли сте?

- Готови сме! - отвръщаме и двамата и се обръщаме към екрана.

Надявам се, че докато гледаме, Бърни е щастлив горе и си спомня какво е било, когато е идвал тук на моите години.

Дано още да вярва, че Одри наистина е моето момиче, докато гледа двете ни фигури пред големия екран - само два силуета.

Това е посланието.

Предадено е, но аз не мога да видя изражението на Бърни. Опитвам се да го уловя в лицата на екрана.

Да, надявам се, че Бърни е щастлив. Надявам се да си спомня.

Одри тихо си тананика мелодията от филма и в този миг тя е моето момиче. Вярвам го.

Тази вечер е на Бърни, но вземам и частица за себе си.

И двамата сме гледали филма по няколко пъти. Абсолютният ни фаворит. На някои места можем да казваме репликите на героите заедно с тях, но не го правим. Само седим и се наслаждаваме. Наслаждаваме се на празния салон, а аз на Одри и на това, че сме тук само двамата с нея.

Само ти и твоето момиче, чувам вчерашните думи на Бърни и разбирам, че тази вечер той заслужава много повече от това да седи горе в стаичката. Прошепвам на Одри:

- Имаш ли нещо против Бърни да слезе и да седне при нас?

Тя отговаря точно както очаквам:

- Нямам нищо против.

Прескачам краката й и се качвам до стаичката с прожекционния апарат. Бърни е заспал и го докосвам предпазливо.

- Бърни.

- Да, Ед? - сепва се той.

- С Одри се чудехме дали не искаш да слезеш долу и да гледаш филма с нас.

Той протестира, дори се поизправя на стола.

- О, не, в никакъв случай! Толкова работа имам тук, а и вие двамата трябва да сте сами. Нали знаеш, луди-млади...

- Хайде, Бърни. Ще се радваме да дойдеш при нас.

- Не, не, не! - Той е непреклонен. - Не мога.

Спорим още около минута, накрая се предавам и се връщам в салона. Когато сядам до Одри, тя ме пита къде е Бърни.

- Не искаше да ни притеснява - казвам, но докато се намествам на седалката, вратата се отваря и Бърни застава в правоъгълника от светлина. Бавно тръгва към нас и сяда от другата страна на Одри.

- Радвам се, че дойде - прошепва му тя.

Бърни ни поглежда.

- Благодаря ви.

Уморените му очи примигват признателно и той оживено се обръща към екрана.

След петнайсетина минути Одри намира ръката ми. Вплита пръсти в моите и ги стиска леко. Поглеждам я и виждам, че държи и ръката на Бърни. Понякога приятелството на Одри ми е достатъчно. Понякога тя знае точно какво да направи.

Умее да подбере съвършено момента.

Всичко върви прекрасно, докато идва време да се сменя ролката.

Бърни отново спи. Будим го.

- Бърни! - прошепва Одри и лекичко го побутва.

Той се събужда, скача от стола и извиква:

- Ролката!

Бързо излиза на пътеката и когато вдигам поглед към прожекционната стая, виждам.

Там вече има някой.

- Одри - казвам. - Виж.

И двамата ставаме и вперваме очи в прозорчето.

- В стаята има някой.

Като че самият въздух около нас е затаил дъх, докато най-сетне се размърдвам. Минавам покрай нея и излизам на пътеката.

В началото Одри не знае какво да прави, но скоро чувам стъпките й зад мен. Тичам по пътеката, без да изпускам от очи сянката в стаичката. Тя ни вижда и съответно движенията й се забързват. Още преди да сме стигнали до вратата на салона, вече е изхвърчала навън.

Отвън, във фоайето, освен на стар килим и на гранясали пуканки се носи и дъх на напрежение. Миризмата на някой, който е бил тук и си е отишъл. Запътвам се към вратата с надпис "Само за персонала”. Одри е зад мен.

Когато влизаме в стаята, първото нещо, което виждам, са треперещите ръце на Бърни. На лицето му е изписан потрес, който пълзи от устните към гърлото му.

- Бърни! - обръщам се към него. - Бърни!

- Ужасно ме стресна - казва той. - Едва не ме събори, докато тичаше навън. - И сяда. - Добре съм, Ед.

Поема си дъх и посочва към купчината ролки.

- Какво? - казва Одри. - Какво има?

- Ролката най-отгоре - отвръща Бърни. - Не е от моите.

Отива и я взема. Разглежда я. На нея има малък етикет с нещо надраскано. Една дума. Ед.

- да я пуснем ли?

За миг оставам безмълвен, но накрая кимам.

- Най-добре отидете в салона - предлага Бърни. - Оттам ще виждате много по-добре. Преди да изляза, задавам въпрос, на който имам чувството, че Бърни може да отговори.