Маркъс Зюсак - Аз съм пратеникът

- О, не, за бога! Не ми трябват пари. Обичам да пускам филмите, да ги гледам, да подремна. Жена ми казва, че това ни спестява кавгите, така че няма лошо.

- Прав си.

- Кога мислиш, че ще можеш да дойдеш?

- Може би утре.

Той ми дава каталог с размерите на енциклопедия, от който да си избера филм, но не ми трябва.

- Не, благодаря - казвам. - Знам какво искам.

- Наистина ли? Вече?

Кимам.

- "Непокорният Люк”.

Той отново потрива ръце и се усмихва широко.

- Прекрасен избор. Велик филм. Пол Нюман е забележителен, а

Джордж Кенеди, твоят съименник, е незабравим. Какво ще кажеш за седем и трийсет утре?

- Идеално.

- Чудесно. Ще ви чакам с момичето ти. Как се казва?

- Одри.

- Хубаво име.

На път съм да си тръгна, но се сещам, че не знам как се казва мъжът. Той се извинява.

- Много съжалявам, Ед. Казвам се Бърни. Бърни Прайс.

- Приятно ми беше, Бърни. - Тръгвам да си вървя.

- На мен също - казва той. - Радвам се, че дойде.

- Аз също.

Излизам и се потапям в горещия въздух на късния следобед и лятото.

Тази година Бъдни вечер се пада в четвъртък, тогава всички ще дойдат на карти и пуйка, а Марв ще подари голямата целувка на Портиер.

Звъня на Одри за утрешната прожекция и тя отменя срещата с гаджето си. Сигурно по настойчивостта в гласа ми е усетила, че имам нужда да дойде с мен. После отивам да се разходя до къщата на Мила на "Харисън авеню".

Тя отваря вратата. Вижда ми се отслабнала. От известно време не съм я посещавал и тя грейва, като ме вижда. В началото стои леко прегърбена, но като вижда лицето ми, се изправя.

- Джими! - възкликва щастливо. - Влизай, влизай!

Когато влизам в дневната, виждам, че се е опитвала да чете "Брулени хълмове" сама, но не е стигнала много далеч.

- да - казва ми тя, като се връща с чая, - опитвах се да чета без теб, но не се получава.

- Искаш ли да ти почета сега?

- Много ще се радвам - усмихва се тя.

Обичам усмивката на тази старица. Обичам бръчките по лицето й и радостта в очите й.

- Искаш ли да дойдеш у нас на Коледа? - питам я.

Тя оставя чашата с чай.

- Да, разбира се. С удоволствие. Става... - Позволява си да ме погледне. - Все по-самотно ми е без теб. Джими.

- Знам - казвам. - Знам.

Слагам ръката си върху нейната и леко я погалвам. В такива моменти се моля душите да могат да се намират след смъртта. Мила и истинският Джими. Моля се за това.

- Глава шеста - започвам да чета. - Мистър Хиндли дойде за погребението и - нещо, което ни смая и накара съседите да клюкарстват - доведе със себе си и съпруга...

Понеделник е работен ден, имам много клиенти и като че ли се оправям добре в трафика. Често целта ми зад волана е просто да не късам нервите на останалите шофьори. Днес се получава.

Прибирам се точно преди шест, хапвам с Портиер и вземам Одри около седем. Обул съм най-хубавите си джинси, ботушите и стара червена риза, избеляла до оранжево.

Одри отваря вратата и парфюмът й веднага ме лъхва.

- Хубаво ухаеш - казвам.

- Благодаря, любезни господине.

Тя ми позволява да целуна ръката й. Облечена е в черна пола, хубави високи обувки и блуза с пясъчен цвят. Всичко си пасва добре, косата й е на плитка, само отстрани са се изплъзнали няколко кичура.

Вървим по улицата и тя ме е хванала под ръка.

- Наистина много хубаво ухаеш - казвам отново. - И изглеждаш страхотно.

- Ти също - отговаря тя и се замисля за миг. - Дори и с тази ужасна риза.

Поглеждам се.

- Знам, отвратителна е, нали?

Но Одри няма нищо против. Подскача, почти танцува, докато върви, и ме пита:

- Кой филм ще гледаме?

Опитвам се да скрия задоволството си - знам, че филмът й е любим.

- "Непокорният Люк”.

Тя спира, а изражението й е толкова прекрасно, че почти ме разплаква.

- Надминал си себе си, Ед.

Последният път, когато чух тази фраза, беше отправена към Маргарет, сервитьорката. Този път обаче не звучи саркастично.

- Благодаря - отговарям и продължаваме да вървим. Завиваме по "Бел Стрийт" и ръката на Одри още е в моята. Иска ми се киното да беше по-далеч.

- Ето ги! - възкликва Бърни Прайс, когато пристигаме. Развълнуван е. Всъщност учуден съм, че не спи.

- Бърни - казвам вежливо. - Това е Одри 0’Нийл.

- За мен е удоволствие, Одри - усмихва се Бърни.

Тя отива до тоалетната, а той ме дръпва развълнувано настрана! и прошепва: ;

- Бива си го твоето момиче, Ед! .

- Така е - съгласявам се. - Бива си я и още как.

Купувам от старите пуканки или поне се опитвам (защото Бърни не ми позволява да платя), влизаме и сядаме близо до вчерашното ми място.