Маркъс Зюсак - Аз съм пратеникът

Вземам картата и я държа в ръка.

- Купа - прошепвам.

Ето къде съм.

Изкушавам се да прочета какво пише на картата, но успявам да догледам филма, без да го направя, само я държа в ръка.

Гледам филма.

Гледам Одри и се наслаждавам на момента или поне на онова, което е останало от него.

В ръката си усещам пулса на купата. Тя си стои и чака.

В главата ми звучи музика и цветът й е червено-черен.

На следващата сутрин.

Сутринта след асото купа.

Чувствам се махмурлия.

След като се уверихме, че Бърни е добре (оставихме го да спи в стаичката за прожекции), се върнахме на "Бел Стрийт" и ни посрещна нощта, топла и задушна. Нямаше никой, освен някакъв младеж, седнал на изтъркана, разнебитена пейка, който гледаше на другата страна.

Отначало бях потънал в мисли за случилото се, а когато се обърнах, него го нямаше.

Беше изчезнал.

Одри ме попита нещо, но не чух въпроса й. Гласът й се загуби по периферията на оглушителното бучене в главата ми. Най-напред се чудех какво ли може да е, но после разбрах. Пулсиращи червени сърца и черни думи.

Звукът на купите. На сърцата.

Без обяснения се досетих, че младежът е един от онези, които са били изпратени в киното.

Може би е било възможно той да ме отведе до онзи, който ми праща картите.

Много неща са възможни.

Докато вървяхме, оглушителният шум в ушите ми утихна. Стъпките ни и гласът на Одри отново звучаха отчетливо.

А сега е сутрин и отново чувам този звук.

Картата е на пода.

Портиер лежи до нея.

Затварям очи, но всичко е червено и черно.

Казвам си, че това е последната карта, но се обръщам и отново потъвам в сън, макар че музиката на сърцата продължава да тупти в леглото ми.

Сънувам, че се нося стремглаво.

С кола.

Портиер е на предната седалка. Сигурно надушвам миризма: та му до леглото си. Красив сън, също като края на американски филм, в който героят и момичето му поемат към света. Само дето' аз съм сам в колата. Няма момиче.

Само аз и Портиер.

Трагедията е, че докато спя, вярвам във всичко това. Когато се събуждам, изживявам потрес, защото вече не съм на широкия път; Портиер хърка, застъпил със задния си крак картата. Сега не бих, могъл да я взема, дори и да искам. Не обичам да тревожа Портиер в съня му.

В чекмеджето ми другите карти чакат последната.

Всяка от тях е по своему завършена.

Само още една, мисля си, и заставам на колене в леглото, заровил глава във възглавницата. Не се моля, но съм близо до това да го направя.

Ставам, отмествам Портиер и отново прочитам написаното на картата. Черните букви са дело на същата ръка като останалите; Този път има заглавия:

Куфарът

Кет Балу

Римска ваканция

Сигурен съм, че всичките са на филми, макар да не съм гледал нито един. Спомням си, че "Куфарът" е доста нов. Едва ли в киното на "Бел Стрийт" са го давали, но със сигурност е прожектиран в някое от най-посещаваните кина в града. Дори съм виждал афишите. Испански римейк на гангстерска комедия, пълна с наемни убийци; куршуми и един куфар, натъпкан с откраднати швейцарски франкове. Другите два филма не съм ги чувал, но мисля, че познавам човек, който може да ми помогне.

Готов съм да започна, но през няколкото оставащи дни до Коледа позволявам на работата ми да измести всичко останало. По това време винаги е голяма суматоха, затова поемам извънредни смени и работя много през нощта. Асото купа държа в джоба на ризата си. То пътува с мен навсякъде и няма да го оставя, докато не приключа с него.

Но дали всичко ще свърши? Дали ще ме оставят на мира? Питам се, но вече знам, че всичко това ще бъде с мен през целия ми живот. Ще ме преследва, но се и боя, че един ден ще се чувствам благодарен. Казвам боя се, защото на моменти никак не ми се иска това да остане само един мил спомен. Но може би в крайна сметка нищо не свършва окончателно. То продължава да се случва, докато паметта е жива и може да намери уязвимо място в ума ти, за да забие там наточената си брадва.

За пръв път от години пращам коледни картички.

Единствената разлика е, че този път на тях няма белобради старци и елхички. Намирам няколко тестета карти за игра и вадя от тях всички аса. Пиша по няколко думи за всяко от местата, които съм посетил, пъхам ги в пликовете и написвам отгоре "Честита Коледа от Ед". Дори и на братята Роуз.