Маркъс Зюсак - Аз съм пратеникът

Купил съм всичко, което трябва да купя. Повече алкохол, отколкото храна, разбира се. Когато всички пристигат за Бъдни вечер, съборетината ми мирише на пуйка, зелева салата и естествено на Портиер. За известно време миризмата на пуйката е по-силна, но вонята на това куче е способна да победи всичко. Първа пристига Одри.

- Извинявай, Ед - казва тя още с влизането. - Не мога да остана дълго.

И ме целува по бузата.

- Саймън се събира с приятели и иска и аз да отида.

- А ти искаш ли? - питам, макар да знам, че иска. Кой ще предпочете да седи цяла вечер с трима загубеняци и едно смрадливо куче? Трябва да е луда да остане с нас.

- Разбира се - отвръща тя. - Знаеш, че ако не искам нещо, не го правя.

- Така е - съгласявам се. Това си е самата истина.

Вече сме седнали да пием, когато се появява Ричи. Чуваме отдалеч мотора му. Той спира и се провиква да му отворим. Донесъл е голяма хладилна чанта, пълна със скариди, сьомга и нарязани лимони.

- Не е зле, а? - казва и стоварва чантата на пода. - Поне това можах.

- Как я докара дотук? - питам.

- Кое?

- Чантата. Имам предвид, с мотора.

- Ами, закрепих я отзад. На практика през целия път стоях прав. Тя заема половината седалка. Ама си струваше! - доволно ни смига той.

Сигурно е дал половината от помощите си за съдържанието на тази чанта.

Започваме да чакаме.

Марв.

- Бас държа, че няма да дойде - заявява Ричи още щом се настанява. Ръката му по навик посяга да почеше бакенбардите. Косата му е както винаги мръсна и невчесана. Затова пък на лицето му е изписано очакване. Това, което предстои да се случи, го забавлява. Той се е изтегнал небрежно на дивана, мързелив и дългучест, и пие бира, опрял крака в Портиер. Но все пак изглежда някак грациозен.

- Ще дойде, бъди сигурен - уверявам го. - Ако не дойде, ще замъкна Портиер до вратата му и ще го накарам да го целуне там. - Оставям чашата си. - Не съм чакал така Коледа от години!

- И аз - съгласява се Ричи. Личи си, че няма търпение.

- Става дума за безплатна манджа - продължавам. - Марв може да има четирийсет бона в банката, но види ли аванта, е пръв. Ще дойде, повярвай ми.

- Така си е, рядка циция е - потвърждава Ричи.

Коледното настроение определено ни прави по-добри.

- Дали да не му се обадим? - предлага Одри.

- Не, нека сам да дойде - подхилва се Ричи. Надушвам злорадството му почти физически. Страхотна сцена се очертава. Той поглежда надолу към кучето и казва:

- Точиш ли вече лиги, Портиер?

Портиер му отвръща с въпросителен поглед: За какво говориш, приятел? Никой още не му е обяснил какво го чака тази вечер. Горкото куче. Него никой не го пита дали е съгласно.

Най-сетне пристига Марв. С празни ръце.

- Честита Коледа! - казва.

- Да, да, и на теб - кимам и соча празните му ръце. - Като гледам, много нещо си надонесъл.

Знам какво си мисли. Решил е, че щом така и така ще целува Портиер, за тази година му стига. Освен това още таи някаква слаба надежда, че може да сме забравили.

Ричи обаче много бързо разбива илюзиите му.

- Е, Марв? - ухилва се той.

- Какво "е"?

- Ти си знаеш - подмята Одри.

- Не, не знам - упорства Марв.

- Не се прави на ударен - срязва го Ричи. - Много добре знаеш. Ние също.

Личи си, че се забавлява от сърце. Едва се удържа да не потрие ръце от възторг.

- Марв! - заявява той. - Сега ще целунеш кучето. И не само ще го целунеш, но и ще го направиш с доволна мазна усмивка, иначе ще те накараме да повториш, ако трябва и да потретиш...

- Добре де! - изпръхтява Марв и ми прилича на малко дете, на което са скършили хатъра. - По главата, нали?

- А, не! - отсича Ричи и се изправя сияещ. - Уговорката беше да го целунеш право по устата - той насочва пръст към Марв - и точно това ще направиш!

Портиер вдига глава.

Изглежда притеснен, докато всички го гледаме.

- Горкичкият! - казва Ричи.

- И още как! - нацупено изрича Марв.

- Не ти, той! - кима Ричи към кучето.

- Хубаво - намесва се Одри. - Стига сме се размотавали. - И ми подава фотоапарата. - Действай, Марв. Твой е.

Марв се навежда тежко, сякаш светът внезапно се е стоварил върху плещите му, и с ужас се приближава до муцуната на Портиер. Той пък от своя страна излъчва безпокойство от черно-златистата козина до воднистите си очи.

- Ама защо езикът му виси така? - пита ме Марв.

- Защото е куче - казвам. - Ти какво очакваш?

В крайна сметка Марв го прави, макар и с видимо отвращение. Навежда се и целува Портиер по муцуната - достатъчно дълго да мога аз да направя снимката, а Одри и Ричи да изръкопляскат с радостни възгласи.