Джеймс Патерсън - Спасяването на света и други екстремни спортове

— Добре — съгласи се Иги. — Но после какво? Няма ли да измислим нещо забавно ?

Явно непрекъснатата гонитба с кръвожадни Заличители и побъркани учени не беше достатъчно забавна за него. Днешните деца са толкова разглезени!

— Има музей на краварките — обади се Ръч.

Откъде го беше научила? Нямах никаква представа.

Зъба отвори лаптопа си и зареди туристически сайт за Далас.

— Има и голям музей на изкуствата — оповести без особен ентусиазъм. — И аквариум.

Ейнджъл седеше кротко на земята и приглаждаше все по-опърпаната козина на своето плюшено мече Селесте.

— Аз съм за музея на краварките — рече тя.

Прехапах устни. Не можеше ли просто да се ометем от тук, да се скрием някъде и да премислим положението на спокойствие? Аз ли бях единствената, която изпитваше належаща нужда да си изясни какво, по дяволите, става?

— Има футболен мач — каза Зъба.

Лицето на Иги светна:

— Вярно?

— Тази вечер, на стадиона „Тексас“ — Зъба хлопна екрана на лаптопа и се изправи. — Мисля, че трябва да идем.

Вторачих се в него.

— Луд ли си? Как така ще ходим на футболен мач?! — изфучах с присъщите си деликатност и такт. — Да се наврем в тълпа от десетки хиляди хора, в затворено пространство, обсипано с камери… Бога ми, самата мисъл за това е кошмарна!

— Стадионът „Тексас“ е открит — рече Зъба твърдо. — Днес играят „Каубойс“ и „Чикаго беърс“.

— Там сме! — викна Иги радостно и размаха юмрук.

— Зъб, може ли да поговорим насаме? — троснах се аз и му направих знак да ме последва извън мемориала.

Излязохме през един отвор в бетона и се отдалечихме на няколко метра. Сложих ръце на кръста си.

— Откога ти вземаш решенията? — попитах. — Няма да ходим на никакъв мач! Навсякъде ще има камери. Откъде изобщо ти скимна !

Зъба ме измери сериозно с безизразен поглед.

— Първо, мачът ще е върховен. Второ, време е да заживеем свой собствен живот. Трето, да, ще има камери навсякъде. Ще ни видят. Училището, Института, Джеб и останалите Бели престилки вероятно следят всички камери на обществени места. Така че ще разберат къде сме.

Бях бясна и мислите ми препускаха неориентирано.

— Интересно… Когато стана тази сутрин, не даваше вид, че си загубил разсъдъка си.

— Ще разберат къде сме и ще ни погнат — каза Зъба мрачно. — И така ще разберем откъде се задава торнадото.

Накрая прозрението ме огря.

— Искаш да ги предизвикаме!

— Това неведение е непоносимо — рече той тихо.

Претеглих находчивостта на предложението на Зъба срещу моето желание да запазя водачеството си. Накрая въздъхнах и кимнах:

— Добре, разбирам. С други думи, съвсем скоро ни очаква ожесточена схватка. Обаче си ми длъжник , да знаеш. Футбол , за Бога!

Може да ви прозвучи чудно, но жителите на Тексас са много привързани към контактните спортове. Бебетата, издокарани в гащеризони на „Каубойс“, съвсем не бяха малко.

Откровено ненавиждах идеята да сме тук и нервите ми бяха опънати като повод на ротвайлер. Стадионът „Тексас“ беше с размерите на — познайте — Тексас и около нас имаше над шейсет хиляди тъпчещи се с пуканки причини да изтрещя.

Ръч нагъваше син захарен памук и поглъщаше всичко наоколо с ококорените си като чинии очи.

— Искам огромна перука! — възкликна тя развълнувано и ме задърпа за ръкава.

— Ти си виновен — казах на Зъба, който едва сдържа усмивката си.

Местата ни бяха на долните редове по средата, възможно най-далеч от всички възможни изходи. За мен щеше да е огромно щастие — или поне нещастието ми щеше да намалее значително, — ако се бяхме настанили високо горе, близо до широкия отвор. Тук долу се чувствах приклещена като в капан… нищо, че стадионът нямаше покрив.

— Припомни ми защо точно сме тук? — рекох, без да спирам да сканирам околността с очи.

Зъба метна няколко карамелизирани пуканки в устата си.

— Тук сме, за да видим как мъжествени мъже практикуват мъжествен спорт.

Проследих погледа му: беше вперен в мажоретките на „Далас каубойс“, които далеч не се държаха мъжествено, колкото и да се опитвах да си го внуша.

— Какво става? — попита Иги.

За разлика от останалите, той също беше напрегнат като мен. Намираше се на непознато място, заобиколен от силни ечащи шумове, неспособен да се ориентира. Зачудих се кога ли щеше да изпадне в истерия.

— Ако се случи нещо — казах му, — се изправи на стола си и излети — десет метра напред и право нагоре. Ясно?