Джеймс Патерсън - Ангелският експеримент

Залитнах тежко и тръгнах към океана. Усещах изгаряща болка в рамото. Внимателно обърнах Зъба, като преди това се уверих, че вратът му не е счупен. От устата му течеше кръв.

— Зъб, трябва да се опомниш — прошепнах.

Другите дотичаха до мен.

— Изглежда много зле — констатира Газопровода. — Трябва да го заведем на лекар.

Нямаше признаци за нещо счупено — освен носа, може би, — но все още беше в безсъзнание. Сложих главата му в скута си и почистих кървавите резки по лицето му със суичъра си.

— Можем да го носим. Аз и ти — предложи Иги.

Движеше тънките си ръце по тялото му и опипваше синините, отоците и раните.

— Накъде? — попитах с горчивина в гласа. — Няма как да го заведем в болница.

— Без болници — промърмори Зъба, без да отваря очи.

Отдъхнах си с облекчение.

— Зъб! — казах. — Много ли е зле?

— Доста — отвърна той замаяно, след което изстена и се опита да се обърне на една страна.

— Не мърдай! — предупредих го аз, но той завъртя глава и изплю кървава храчка на пясъка.

Вдигна ръка, изплю нещо в шепата си и отвори помътнели очи.

— Зъб — каза ядно. — Направо ме смачка.

Опипа цицините на тила си, а аз се опитах да се усмихна.

— Приличаш на коте.

Описах котешки мустаци по лицето си, за да му покажа къде го беше одрал Ари. Той ме изгледа кисело.

— Зъб — казах с разтреперан глас. — Само не умирай, чу ли? Не умирай, а се оправи.

Без предупреждение се наведох и го целунах по устата. Просто така.

— Ох! — каза той и докосна сцепената си устна, след което се спогледахме озадачено.

Лицето ми замръзна и почервеня. Вдигнах поглед. Ръч и Газопровода ме зяпаха онемели. Слава богу, Иги беше сляп, а Ейнджъл беше отишла да донесе вода за Зъба.

Газопровода погледна първо мен, после Зъба и Иги, явно с мисълта, че окончателно съм си изгубила ума и затова е обречен.

Зъба бавно се надигна и приседна. Стисна челюсти, а по лицето му изби пот.

— Братче — прокашля се. — Чувствам се ужасно.

Досега не беше правил подобно признание по отношение на болката. Изправи се тромаво и взе водата от Ейнджъл. Отпи, изжабури се и я изплю на пясъка. И каза:

— Ари е мъртвец.

Всички, заедно със Зъба, успяхме да се върнем до Манхатън, без да паднем от небето поради наранявания, изтощение или и двете заедно.

— Железен си, Зъб — казах, когато най-сетне кацнахме в притъмнелия Сентръл парк. Изглеждаше изтощен, отпаднал и блед, но беше прелетял цялото разстояние, без да се оплаква.

— Така е — отвърна той и задържа погледа си върху мен, сякаш за да ми каже, че не е забравил какво направих, имайки предвид Целувката.

Изчервих се до ушите и се притесних чудовищно. Никога нямаше да го преживея.

— Наистина ли си добре, Зъб? — попита Ръч с трогателна загриженост. Беше доста привързана към него.

Той изглеждаше, сякаш е паднал от някоя скала. Подутото му лице беше покрито с огромни лилави синини, по бузите си имаше ужасни резки от ноктите на Ари и се движеше сковано и мъчително.

— Нищо ми няма — каза. — Полетът ми помага да се отпусна.

— Предлагам да намерим място за вечерта, да поспим и после пак да потърсим Института — казах аз. — Длъжни сме, не можем да се откажем. Нали така?

— Абсолютно — каза Ръч. — Да го намерим и да приключим с това. Искам да разбера повече за майка си. И за другото. Искам да науча всичко, независимо дали е хубаво, или лошо.

— Аз също — рече Газопровода. — Искам да открия родителите си, за да им кажа, че са жалки отрепки. Ще им се представя така: „Здравейте, мамо и татко, пълни боклуци сте!“.

Прецених, че е по-безопасно да слезем под земята. На спирката на метрото скочихме от платформата и забързахме по релсите. Маршрутът ни беше познат и след няколко минути стигнахме до просторната подземна зала, осветена от огньове и населена с бездомници и бродяги. Уютен дом, особено за плъховете.

— Леле, какъв разкош — каза Зъба и потри ръце.

Преди да се качим на бетонната козирка, му се намръщих, но вътрешно се радвах, че има сили да бъде саркастичен.

Физическото и емоционално изтощение ме връхлетяха изневиделица, затова протегнах левия си юмрук за ритуала ни преди лягане. Изпълнихме го и Ейнджъл се сгуши до мен. Уверих се, че останалите — особено Зъба — са добре, след което легнах и оставих отчаянието да ме завие като одеяло.

Бях посред поредната причинена от съня мозъчна експлозия, когато усетих, че се будя. Но не отворих очи. Без да анализирам импулса си, протегнах ръка и сграбчих някого за китката.