Джеймс Патерсън - Ангелският експеримент

Потопи се във водата и напълни уста. После я преглътна и се опита да издиша.

Задави се, закашля се силно, после отново се задави и едва не повърна.

— Добре ли си? — попитах, когато най-сетне се успокои.

Той кимна окаяно. Беше подгизнал и му се гадеше.

— Иги — казах, — виж дали ще напипаш нещо на шията на Ейнджъл — тези пори, през които излиза водата.

Иги прокара леко като перце пръсти по светлата кожа по цялата й шия.

— Не усещам нищо — каза той за мое учудване.

Решихме за всеки случай да опитаме всички. Никой освен Ейнджъл не успя да диша под вода. Ще ви спестя отблъскващите подробности — достатъчно е само да ви кажа, че в момента не бих влязла отново на мястото, където се пробвахме.

И така, Ейнджъл можеше да диша под вода. Появяваха се нови и нови способности, сякаш отделните умения бяха програмирани да се изразяват в различни моменти. Беше малко като игра на шашки — в един момент някой от нас стигаше до другия край на дъската и неочаквано се сдобиваше с неочаквани сили и умения.

Доста странно.

Не е странно, Макс — каза Гласът ми внезапно. — Божествено е. И удивително. Вие сте шест малки шедьовъра. Възползвайте се.

Ами, бих се възползвала — помислих си горчиво, — ако не трябваше непрекъснато да се спасявам.

Божичко! Шедьоври или изроди? Чашата полупразна ли беше, или полупълна? Ако знаех, че ме чака нормален живот с нормално семейство и нормални приятели, бих се отказала от крилете си, без да се замисля.

В главата ми зазвъня бодър смях.

Стига, Макс — каза Гласът. — И двамата знаем, че това не е вярно. Нормалният живот в нормално семейство би те отегчил до смърт.

— Кой те пита? — казах ядосано.

— Кой ме пита какво? — удиви се Ръч насреща ми.

— Нищо — сопнах се.

Не беше честно. Някои от нас получаваха вълнуващи способности от типа да четат мислите на хората или да дишат под вода, докато други трябваше да слушат кънтящите в главите им гласове.

Голям късмет.

За каква способност си мечтаеш, Макс? — попита Гласът. — Ако можеше да избираш?

Хм-м-м. Не бях мислила за това. Да видим. Можех да летя. Може би бих искала и да мога да чета мисли като Ейнджъл. Тогава обаче щях да съм наясно какво мислят останалите и можеше да се окаже, че някой всъщност не ме харесва, въпреки че твърди обратното. Но ако можех да си избера каквото си пожелая…

Дали не би искала да можеш да спасиш света? — попита Гласът. — Помисли.

— Виж ти, кой дошъл на плаж.

През нощта ме събуди нисък, мазен и заплашителен глас. Тялото ми се опъна като тетива на лък и понечих да скоча, но тежката подметка на гърлото ми ми попречи.

Ари. Както винаги.

В следващия миг Зъба и Иги се събудиха, а аз бутнах Ръч със свободната си ръка.

Адреналинът препусна по вените ми и стегна мускулите ми. Ейнджъл се събуди и се изстреля нагоре без никаква засилка. Увисна във въздуха на около шест метра от нас, стиснала Селесте здраво в прегръдките си. Когато се огледа наоколо, на лицето й постепенно се изписа пълно отчаяние.

Проследих погледа й и застинах потресена.

Бяхме обкръжени от Заличители, повече, отколкото бях виждала някога. Буквално стотици и стотици. Явно отглеждаха тези гадини в количества, каквито дори не можех да си представя.

Ари се наведе и прошепна:

— Много си красива, докато спиш — защото не си отваряш устата. Но прическата определено не ти подхожда.

— Ако ме интересува мнението ти, ще го поискам — процедих аз и се опитах да се измъкна изпод ботуша.

Той се изсмя, протегна ръка и погали лицето ми с нокът.

— Обичам, когато ми се съпротивляват.

— Остави я на мира! — Зъба неочаквано се вряза в Ари.

Заличителят беше с петдесет килограма по-тежък от Зъба, но вторият беше обзет от кръвожадна ярост. В подобни моменти ме плашеше.

С Иги скочихме, за да му помогнем, но Заличителите на мига ни хванаха.

— Ръч, Гази, бягайте! — извиках. — Веднага!

Двамата се подчиниха безпрекословно, скочиха във въздуха, размахаха криле и се издигнаха на нивото на Ейнджъл. Заличителите защракаха с челюсти под краката им, но те бързо се издигнаха извън обсега им. Обзе ме гордост, особено когато Ръч им изръмжа злобно.

Опитах се да се освободя, но бях в желязната безмилостна схватка на трима Заличители.

— Зъб! — изпищях.

Той надали ме чуваше — беше се вкопчил в битка с Ари, който го дращеше по лицето и оставяше успоредни червени линии по него.