Патрик Лий - Бегачът

Мрак. Тишина.

Ушите на Драйдън кънтяха. Едва не пропусна телефонния звън от джоба си. Извади апарата. На екрана беше изписан номерът на Гол.

— По дяволите, къде беше? — попита Драйдън.

— Съжалявам — обясни Гол. — Исках да се паникьосате, в случай че Рейчъл ви чете мислите. Беше по-добре да е уверена.

Шумовият фон в телефона на Гол се промени, все едно хеликоптерни турбини започват да загряват.

— Разпори средната възглавница на дивана. Вътре има два противогаза — каза Гол.

Драйдън отиде при дивана и дръпна възглавницата, която лесно се разтвори, все едно беше зашита само е няколко бода. Бръкна вътре и извади маските.

— Намираме се на шестнайсет километра от вас. Ще бъда на мястото след три до четири минути. Рейчъл и Одри ще бъдат в безсъзнание много по-дълго, но като мярка за безопасност искам Холи веднага да си тръгне. Накарай я да вземе някоя от колите и да тръгне накъдето си иска. Най-добре е да не ти казва къде ще отиде. Това отново като предпазна мярка.

— Много добре — съгласи се Драйдън.

— Ще се видим на място — каза Гол и прекъсна връзката.

Газът вече беше започнал да нахлува в къщата през разбитите прозорци. Облаци дим, които се въртяха и промъкваха. Холи вече си беше сложила противогаза. В последните остатъци от чист въздух Драйдън си сложи своя и опипа дали е прилепнал добре.

После кимна към верандата.

— Газови гранати. — Гласът му прозвуча филтриран и механически в неговите собствени уши. — Гранатометите могат да се командват дистанционно. Бойният им обхват е няколко километра.

Минаха през комарника и се спряха на верандата. На фона на светлините от града газът се носеше като мъгла над полето.

Драйдън предаде наставленията на Гол. За миг Холи се вторачи в облаците газ, обмисляйки чутото.

— Може ли такова количество да убие някого? Особено дете?

— Не мисля — отговори той уверено, макар да не беше сигурен. Беше си задал този въпрос още при първите експлозии.

— Върви — подкани я Драйдън. — Ще ти звънна, щом стане безопасно да се върнеш.

Тя се поколеба още няколко секунди, след това кимна. Мина край него и влезе обратно в къщата. Трийсет секунди по-късно той чу, че един от двигателите заработи. Вратата на гаража се отвори и малибуто излезе в сумрака. В края на автомобилната алея зави надясно. Драйдън гледаше след колата, докато светлините на стоповете изчезнаха в западна посока. Той се спусна по стъпалата и закрачи през полето.

Докато си слагаше колана в хеликоптера, Гол проведе още един разговор. Свърза телефона с шлемофона си и въпреки плющенето на витлата чу свободния сигнал.

— Хейгър — отговори мъж.

— Всичко е наред — каза Гол. — Рейчъл беше неутрализирана на място, и Драйдън с нея. Накарах Холи да се махне оттам, но винаги мога да я повикам обратно, когато му дойде времето. Тя и Драйдън нищо не знаят.

Гол си представи Хейгър от другата страна на линията. Малкото оградено място в канадската част на Скалистите планини. Беше му трудно да сдържа завистта си, когато се замисли за това място — все едно да си представяш купата на врага ти върху нейния постамент. Това правеше толкова трудно това нелеко сътрудничество.

Обаче се налагаше да прави каквото трябва. Каквото трябва, за да се постигне целта.

— Разбрано — отговори Хейгър. — Контролният уред ще бъде след пет минути във въздуха, очаквай го над района след трийсет минути. Ще заработи в мига, когато влезем в обхват.

Гол беше виждал и преди контролния уред, закрепен върху телефонна антена в Колд Спринг, Юта. А този, който щеше да бъде използван тази нощ, се намираше в товарния трюм на "С-5 Галакси".

"Не можем да гарантираме, че ще уредим всички висящи въпроси, които те тревожат — му беше казал Хейгър преди няколко дни. — Марш, Харис и другите приятели на Драйдън. Няма да съм аз причината, ако те въпреки това се обърнат към обществеността във връзка с теб."

Обаче щяха ли да го направят? След онова, което щеше да се случи в селската къща през следващия час, щяха ли хора като Денис Марш да имат смелостта да се изправят и да вдигнат шум?

"Ще видим" — помисли си Гол.

На хиляда и шестстотин километра от мястото в своя вашингтонски кабинет Денис Марш се беше вторачил в компютъра и устата му пресъхна.

На екрана програмата за прехващане на телефонни разговори изписа: ТРАНС-ВРЪЗКА-АКТИВИРАНЕ. СТАТУС НА ОБАЖДАНЕ — 0 МИН 24 СЕК.

На двайсет и петата секунда чу Гол да казва: "Разбрано. Ще говорим след това".