Патрик Лий - Бегачът

Всички скапани месеци след това — месеци на отхвърляне и съпротива, за да отстъпи накрая като бито куче, и ето сега, със свряна между краката опашка, да изпълнява неговите заповеди. Какво друго му оставаше?

Заповедите, които беше получил днес, бяха странни. От време на време бе получавал най-ужасните, каквито можеше да си представи, но тези бяха наистина странни. До днес заповедите на Призрака винаги бяха свързани с нещо, което да се извърши тук в града — в радиус от повече или по-малко от десет километра. Сега напълно неочаквано гласът му бе заповядал да се качи на колата, да излезе на магистралата и да поеме за Канзас. Указанията посочваха определен мотел и определен град, където трябваше да се настани и да чака нови заповеди.

Можеше само да се губи в догадки какви ще са те. Онова, което знаеше със сигурност, беше, че няма да са приятни. Въпреки това щеше да ги изпълни. Бог да му е на помощ, но щеше да го направи.

Малко преди полунощ Драйдън остави книгата, която четеше, и излезе на верандата на селската къща. Ветрецът, който идваше от нивите, беше топъл и влажен. Отиде до края на верандата и се загледа в нощта. Пред къщата земята се спускаше в дълъг сто и деветдесет метра склон до пътя. Автомобилната алея го разсичаше по средата, а нивите от двете страни бяха оставени за угар и бяха обрасли с къса трева. Същото важеше за земята, заобикаляща къщата от всички страни. Огромна открита площ, на която видимостта беше най-малко двеста метра във всички посоки, защото никъде нямаше и едно дърво. Нямаше съмнение, че точно това беше част от причините Гол да избере това място.

Самата къща беше вероятно на сто години, изчаквайки с десетилетия тук, в пустошта, докато Топека растеше на север и най-накрая стигна до нея. Не беше далеч — оживената улица, която Гол спомена, лежеше на юг от тук и се простираше от изток на запад като белег от неонови светлини по хоризонта. Рейчъл можеше сега да е там. Драйдън и Холи чакаха във фермата вече десет дни.

Вдясно от него люлката на верандата изскърца заради вятъра. Беше голяма и направена от груби дъски. Вероятно беше на годините на къщата. Той остана заслушан в звуците и погледа още малко полето, после се върна обратно в къщата.

Холи беше в стаята си и вече спеше. За да бъдат винаги нащрек, си бяха разпределили смените така, че никога да не спят по едно и също време. Гол им беше дал съвсем малко указания, когато се сбогуваха с него, но между тях беше и това: Стойте близо един до друг и бъдете нащрек. Беше им дал по един мобилен телефон с неговия номер в списъка с контакти. При първия признак, че нещо се случва, трябва да ми се обадите, беше казал той. Това бяха инструкциите.

Драйдън влезе в кухнята. Големият килер в дъното беше пълен с консервирана храна най-малко за два месеца. В долепения до кухнята гараж имаше три огромни хоризонтални фризера, които също бяха пълни догоре с продукти. В гаража имаше и две коли: "Форд Ескейп" и "Шеви Малибу". Ключовете и на двете стояха в запалването, макар Гол да не беше споменал и дума за напускане. Драйдън бе запалил и двете коли, за да се увери, че са изправни, и установи, че резервоарите им са пълни с бензин.

Лаптопът на Холи лежеше на плота и се зареждаше. Гол не беше възразил да го донесе и дори да поддържа връзка с приятели и колеги. Това беше начин да се създава известна нормалност, ако можеше така да се каже.

По-рано вечерта Холи беше използвала компютъра, за да си провери електронната поща. След това го затвори и отиде да седне на люлката на верандата. През комарника Драйдън я беше чул да плаче. Стоя навън близо час и скоро след като влезе, отиде да си легне.

Драйдън бутна лаптопа настрана и се зае да прави сандвич. От хладилника извади плочка сирене, взе големия нож от стойката и отряза две парчета. Задържа ножа малко по-дълго от нужното, изучавайки режещия му ръб и върха. Какво ли ще изпита, ако Рейчъл го заключи точно в момента? Какво ли ще е усещането най-неочаквано да му се прииска да си забие този нож в гърлото? Толкова да го иска, че да го опре под адамовата ябълка и да го дръпне рязко? Остави го в мивката и се зае отново със сандвича.

Холи се събуди четири часа по-късно. Драйдън си отиде в стаята, за да легне. Започна да се унася и в онова неясно състояние точно преди да заспи, Рейчъл дойде при него. Отново седяха в тъмната градска къща и тя се облягаше на рамото му. Топла, безформена и крехка. Той се опитваше да не помръдва. Опитваше се да задържи мига колкото може по-дълго.