Патрик Лий - Бегачът

Оуен остана пред вратата, чакайки да чуе какво ще отговори дядо му на това, но той нищо не каза. Възрастният човек само въздъхна и тогава Оуен чу скърцането на стола му. Правеше така, когато се облягаше назад и прокарваше пръсти през косата си.

От време на време Оуен се сещаше за този разговор, когато сутрин ядеше овесените си ядки или почистваше инструментите в сервиза.

Какво ще стане с него, когато си отидеш?

Спомени като този бяха от онези неща, които го караха да иска да рисува.

Онзи ден в пустинята завърши с такъв залез, каквито от време на време се виждат из списанията. На фона на червеното небе имаше няколко високи пухкави облака, а следата на отминал самолет бавно се разпръсваше от вятъра, който духаше високо горе. Оуен нахвърля няколко бързи скици на това и се качи на пикапа, за да се върне вкъщи. Обаче точно преди да завърти ключа за запалването, чу глас в главата му да казва: Мисля, че пипнах един.

Замръзна. Ръката му падна от ключа в скута. Той се завъртя на седалката и погледна товарния отсек на камионетката, сякаш гласът беше дошъл оттам, макар вече да знаеше, че не е вярно.

— Отбележи го — каза гласът. — Изместване от оста три седем… две? Следата на Moд е доста силна, опитай се да набереш това в нея.

Беше мъжки глас, който идваше до него сякаш от много далеч. Беше груб и завален, сякаш човекът говореше с уста, пълна с пясък.

— Малко по-добре е — каза гласът. Сега прозвуча много по-близо. — Добре, чудесно, точно така. А сега просто излез. Да, излез от стаята, схванах го.

Оуен почувства как сърцето му блъска в гръдния кош. Полудява ли? Така ли започваше?

Гласът заговори отново, сега толкова високо, сякаш беше до него в кабината на пикапа, макар все още изопачено и като през пясък.

— Как се казваш?

— Какво? — чу се Оуен да пита на глас.

— Кажи си името. Не се страхувай.

Започна да се поти. Дишането му се ускори максимално, опитвайки се да е в крак с пулса.

— Не си луд — каза Пясъчния човек. — Честна дума. Моля, кажи си името.

С едно-единствено импулсивно движение Оуен се хвана за ключа на запалването и го завъртя. Когато двигателят на стария пикап запали, включи рязко на скорост и натисна газта до ламарината. Пикапът поднесе леко, после гумите намериха сцепление върху отъпкания черен път през пустинята и Оуен се понесе по него.

— Не можеш да ме пренебрегнеш. Не можеш и да избягаш от мен.

Оуен завъртя бутона за включване на радиото и го усили. Радиостанцията за госпъли в Колд Спринг. Натисна предварително настроените станции и Ози Озбърн запя "Да летиш отново високо". Завъртя бутона за усилване докрай.

Обаче въпреки музиката, воя на мотора и тракането на окачването и ламарините на стария пикап, още чуваше гласа.

— Няма нужда да се боиш от мен.

За минута или две Оуен почти беше повярвал, че ще успее да го накара да се махне. Не заради музиката или който и да е друг шум, а от силното съсредоточаване да кара толкова бързо из пустинята. Бързото мислене, което се налагаше, когато се появяваха малки завои или коренища, изскочили внезапно в светлината на фаровете, принуждавайки го само за половин секунда да натисне спирачката или да извие волана. Беше точно онова мислене, което за нула време го изморяваше. Сега също го уморяваше, но също така, изглежда, отблъскваше гласа, макар и не съвсем.

Тогава видя на километър и половина пред себе си къщата на дядо си. Единственият кръг светлина в широко отворената пустиня. Не можеше да влезе с такава скорост в автомобилната алея до къщата, и то с надуто докрай радио. Как би могъл да обясни поведението си? Бяха минали години, откакто се беше забъркал в истински неприятности, но понякога все пак правеше нещо тъпо и виждаше, че дядо му е разочарован от него. Въпреки това дядо му разбираше, че той никога не е искал нарочно да греши. Това помагаше. Ала да кара като луд без някаква особена причина или най-малкото такава, която може да обясни, щеше да бъде нещо напълно различно. Не беше сигурен какво ще каже дядо му за това.

На половин километър от къщата Оуен намали на трийсетина километра в час и спря радиото. Щом го направи, гласът се върна силен като в началото.

Кажи ми как се казваш и ще те оставя на мира за известно време. Обещавам .

Оуен виждаше дядо си в откритата плевня, вътре бяха запалени големите натриеви лампи. Дядо му работеше по трактора, който мистър Соурд бе докарал миналия петък.