Патрик Лий - Бегачът

— Мартин?

Гол примигна. Той се надигна от перилото и се обърна към Марш.

— Няма да навлизам в подробности какво е станало във Форт Детрик — заговори. — Само ще кажа, че там изследванията приключиха преди пет години и работата беше поета от частни фирми. Военни доставчици.

— Повече от една?

Гол кимна.

— Две. Моята компания "Белдинг-Милнър" и "Уестърн Дайнамикс".

Щом чу това, нещо проблесна в изражението на Марш. Имаше вид на шахматист, който преценява наново подреждането на фигурите по дъската. Много лесно си беше спомнил, че двете фирми са в конкуренция. Яростна. Всички го знаеха. Очите на Марш се присвиха за част от секундата, докато смилаше тази информация.

— Значи двамата сте поели изследванията — отбеляза той.

— Всеки пое своя дял от изследванията — поправи го Гол. После гледаше как Марш обмисля изкусното уточнение.

— Искаш да кажеш, че всяка компания е работила независимо от другата. Без споделяне на информация.

— Без споделяне на информация — потвърди Гол. — Сигурен съм, че правителството беше доволно, че нещата се развиват така. Въпреки онова, което се говори, от време на време са доволни да има малко конкуренция.

— Добре, и кой спечели?

Гол сведе очи. Почувства как стиска челюсти. Глупостите от рода да запазиш непроницаемо изражение не бяха по вкуса на му.

— Другите. За пет години изследванията ни не бяха довели почти до нищо. "Уестърн Дайнамикс" постигнаха успех още в началото.

Марш нищо не каза, очаквайки да продължи.

— В момента са приключили с изследванията и вече имат завършен продукт, който преминава последните изпитания.

— Какъв продукт? — попита Марш.

— Хора. Нямам предвид хора, участващи в тестове, а истински оператори. Верни служители.

— И тези оператори също… четат мисли?

Гол кимна.

Между другото четат и мисли.

По същество агентите на "Уестърн Дайнамикс" можеха да правят същото като Рейчъл, макар че това бе все едно да сравняваш децата младша възраст в отбора по шах с Гари Каспаров.

— Добре, а ти къде се вписваш в тази история? — попита Марш.

— Аз се вписах преди няколко месеца, след телефонното обаждане на добър приятел от Детрик. Ръководител на малка група изследователи, подхванали отново старите изследвания. Имаше информация за лице, участвало в опитите. Момиче. Събитията, които довели до прекратяване на изследванията в Детрик, били… травматични. Момичето не само ги преживяло, но и се измъкнало. Оттогава, цели пет години, тя беше на свобода, но имаше вероятност да я… спечелим отново. Моят приятел се чудеше дали. Белдинг-Милнър" биха искали да оглавят това усилие.

— И да се сдобият с нещо, което биха могли да използват срещу конкуренцията.

— Всичко е позволено.

— Мартин, тя е дете. Какво възнамерявате да правите с нея?

Навсякъде можеш да си щастлив!

— Нищо по-грубо от нужното. Повечето от опитите, които си бяхме наумили, могат да бъдат извършени и с няколко капки от кръвта ѝ. Или функционално сканиране с магнитно-резонансен томограф. Обаче първата ни стъпка беше да проведем разпити под въздействието на лекарства. Заслужаваше си да проверим познанията ѝ.

— И?

Гол въздъхна.

— Да, знаеше нещо.

— Какво знаеше?

Гол дълго време не отговори. Далеч на югоизток от Марина дел Рей се плъзна голяма яхта и се обви в трепкащата над вълните омара.

— Какво знаеше момичето? — попита Марш отново.

Гол му каза. Когато три минути по-късно свърши, лицето на Марш беше пребледняло. Капчици пот караха бръчките по челото му да изпъкват повече.

— Това истина ли е? — попита той. — да не е само техническо предложение, разработено от някого…

— Казаха ми, че е в готовност всеки момент да се активизира. Разбираш ли защо момичето не може да бъде оставено да живее? При лошо стечение на обстоятелствата може да се намеси. Тогава ще възникнат сериозни затруднения. Денис, това е нещо много по-голямо от съперничеството между двама военни доставчици. Заповедта ми да я убия дойде от горе надолу. Трябва да я изпълня.

Марш кимна леко. Устата му потръпваше, докато се опитваше с език да навлажни устните си.

— Ще участваш ли в това? — попита Гол. — Ще ми помогнеш ли?

Марш отново кимна, този път едва доловимо. Гледаше покрай Гол към просналия се пред тях Лос Анджелис. Може би го виждаше в светлината на настъпващото.

— Тогава нямаме повече работа тук — завърши Гол. — Знаеш какво да правиш.

Не изчака другия отново да кимне, закрачи към своето беемве, запали двигателя, описа полукръг, за да поеме надолу по хълма, и изви глава, за да погледне Марш отново. Той още стоеше при перилата, изгубен в онова, което току-що беше научил. За миг Гол изпита същото притеснение, както в мига, когато Марш слезе от джипа си. Доколко този човек е реалист? Доколко е склонен да участва? В този момент Марш се обърна, изражението му беше на човек, примирил се с обстоятелствата, и закрачи обратно към колата си.