Андрей Велков - Български психар

С моя селтак се засичаме често, но той се прави, че не ме вижда. Мълвата за случката явно обаче се е разпространила сред старите войници и понякога усещам доста враждебни погледи. До 17,30 няма много шансове за проблеми поради голямата концентрация на фуражки, но после тук-там има слепи петна и аз съм убеден, че ще има поне още едно нападение. Този път го правят по-добре от предишния. Спретват ми засада, когато излизам от кенефите на ротата една вечер към втория месец. Мятат ми някакво одеяло върху главата и започва сериозен бой. Аз съм се свил на земята, но шутовете идват отвсякъде. Пазя си главата и леко дръпвам одеялото, за да мога да виждам. Вкопчвам се в една кубинка и повалям собственика й. Използвам момента да изпълзя настрани и да стана, защото иначе съм довиждане до десетина секунди, и то ако имам късмет. Един бързак ме нацелва с дясна тупаница тип „балтия“ и аз пак падам. Превъртам се презглава назад и се изправям. Разтърсвам глава и леко ми се прояснява. Пичовете този път са четирима, явно същите отпреди с подкрепление. Подкреплението е класическа бабанка. Метър и деветдесет и нещо и над сто и двайсет килца. Подсмихва ми се.

- Ти сигура си мислил, че ш’ти се размине, мръсно софиянче, ама сааа ш’ти стопим лагерите от мангер. Он е мой човек, а ти си ебан новобранец и требе да знаеш дека ти е местото.

Тръгва към мен. Аз съм кинта и седемдесет и под осемдесет кила. С такъв сладур ще ми е малко тегаво да се справя, особено като е с компания. Това е и причината да му плесна една яка храчка в очите и в следващия момент да му набия един шут в ташаците. После, докато се чуди дали да припадне, или да повърне, го хващам за голямата селска тиква и се правя на кълвач. Бам, бам - два пъти забивам чело в носа му, докато го държа за слонските уши. После му вкарвам едно много класическо цуки в брадичката. Проектирам цялата сила в една точка, като цел не ми е брадата, а тилът на свинята. Пада като отсечен. Това се случва някъде за три секунди и другата част от бандата на отмъстителите още не е помръднала. Този път ги запуквам много технично и по боксьорски, без да им говоря нищо. И аз изяждам няколко тупаника, това е неизбежно в един бой, но механично им чупя каските с класически комбинации - ляв прав-десен прав, ляв прав, ляв прав-дясно кроше. Отнякъде се появяват старшини и започват да ни разтървават. Нямат много работа, защото прави сме останали само аз и моят човек.

Страшно много ме болят бъбреците и гърбът. Шляканите копеленца ме наритаха много табиетлийски. Вие ми се свят и ме водят в стационара. Там някакъв стар войник цъка и се прави на компетентен. Аз му се усмихвам с разбита уста въпреки болката:

- Трябва да видиш другите.

Внасят ги след мен. Бабанката е най-зле. Лицето му прилича на пихтия и е целият в кръв. Не знае къде се намира. И другите трима са с глави-скафандър. Пак се ухилвам и им казвам:

- Пичове. Две на нула за мен, а?

После отпускам глава на възглавницата. Екшънът е свършил. Бабанката и единият отворко отиват в градската болница, а селчо с другото тъпо копеле печелят петдневна почивка в ареста. Доста ме боли, но ми е и смешно.

На следващия ден ме водят при шефа на ВКР-тата (военно контраразузнаване). Пичът е с мустаци и има умен, неприятно мръснишки поглед. Влизам, козирувам по устав, но той не ми обръща внимание известно време. Стоя прав до вратата и зяпам стаята. Смърди на евтини цигари, а мебелите са доста занемарени. Подполковникът седи зад масивно дървено бюро и чете някаква зелена картонена папка. Пали цигара и се втренчва в мен. Това продължава доста дълго. Аз не отмествам поглед.

- Иванов. Отличен успех в училище. Езикова гимназия с английски. Спортист. Доста приятели. Общителен, интелигентен, има лидерски качества и изразена индивидуалност. Намалено поведение за бой в училище. - Пали цигара. - Иванов, явно си умен младеж, ама това вчера си е малко прекалено. Едното момче е буквално със сменена физиономия -счупени нос и челюст. Какво ще те правим теб сега?

- Съвсем не знам, г-н подполковник - продължавам да го гледам в очите, - вчера се отбранявах. Те ме нападнаха и бяха повече. Това си е законна отбрана, пише го в наказателния кодекс...

- Млък, аз сега ще ти кажа какво ще направим с теб, боецо - прекъсва ме той усмихнато, но очите му продължават да гледат гадно, - няма сега да има последствия за теб - арести, дисципи, а ще се разберем нещо. Ти ще ми пишеш докладчета, рапортчета, някой нещо ако сгафи, а аз теб ще те оставя тук на служба на топло и ще излизаш всяка събота и неделя.