Андрей Велков - Български психар

- Ей, еййй, к’во ми сяаш, новобранец, к’во глеаш, марш оди за още дървие, нищо не си донеъл - заеква и явно още не зацепва какво може да се е случило с другарчетата му.

Аз му помагам малко:

- Ако се позамислите малко, г-н младши сержант, ще стигнете до напълно логично обоснования извод, че е възможно с вашите приятели да е имало лек инцидент и плановете им малко да са се объркали.

Младшето млъква и започва да гледа тъпо много сполучливо. Аз издухвам дима от цигарата към него и му се усмихвам леко. После добавям:

- И прецених, че тази вечер повече няма аз да нося дървата, а ти. Нали няма да имаш нищо против, приятелче?

Младшето стои парализиран около минута и по погледа му се вижда, че в голямата му и грозна глава тече усилен мисловен процес. После мрачно кимва и излиза навън. Аз паля нова цигара и се заглеждам в печката класически модел „Терма 05“. На нея някой друг дневален в пристъп на гениалност е написал: „Има ли смисал, като няма знъчение?“.

След този случай известно време нямам повече грижи със старите войници. По принцип това със старите и новобранците не е лоша система за приучване на младите към йерархия, но аз своята дан съм я дал в доджото. Освен това е и малко прецакан механизъм, защото няма достатъчно свестни лидери, които да дават пример. Някакви хаясковци и калитковци си мислят, че само защото са влезли по-рано във войската, могат да си избият комплексчетата върху новодошлите. Тъпото е, че в повечето моменти им връзва, защото системата ги защитава. Аз съм на мнение, че в една йерархична среда човек трябва да си извоюва позиция със собствени усилия и качества. Уви, това рядко се случва където и да е, но пък и въобще нямам намерение да давам на някакви путьовци да ме действат тук.

Всичко се слива в еднообразни и дълги скучни дни. Поопознавам част от момчетата, някои стават. Единствено ми е интересно, когато ходим да стреляме. Това е истинско. Не ни дават обаче повече от десет патрона. Криза. Преподават ни някакво подобие на армейско бойно изкуство - казва се СРБ (система за ръкопашен бой). Нашият взводен се опитва да ни учи на него, но явно е виждал удари само на картинка. С удоволствие ми прехвърля частта с преподаването на тази система за ръкопашен бой и аз показвам някой и друг пиниз на момчетата от взвода. В учебника по СРБ има доста тарикатски техники с шанцовия инструмент, които ми изглеждат доста приложими. Шанцов инструмент е военното име на малка лопатка, която е част от играчките ни и която ни принуждават да си носим закачена над гъза. Карат ни доста да тичаме, но това за мен не е проблем. Всяка сутрин преди тичах по 5-6 километра. За някои пичове обаче това е ад. Припадат, повръщат и като цяло са забавна, но жалка гледка.

Главно маршируваме обаче. Явно клетвата е много важно нещо. Добре че е топла зима, иначе щеше да е прекалено да трамбоваме плаца, ако бяхме някой летен набор и трябваше да джиткаме в жегите. Маршируваме и маршируваме като откачени. Пеем и военни песни. Чувствам се като в тъп виц. Липсва ми, че не мога да слушам музика. Има някакви малоумни радиоточки и свирят странни радиа. Дават ни да гледаме телевизия, но аз не съм по тази част. Чета някакви руски военни учебници, които са всъщност яки, като се изключат пропагандните части.

След 40 дни идва клетвата. На мен ми изглежда, че са минали някъде към пет-шест години. Казармата има свойството да разтегля времето като локум. Колкото повече си вътре, толкова по-бавно се точи. Тържествено маршируваме до близкия град, преминаваме комично през центъра и се заклеваме, целувайки бойното знаме. Публиката се състои от родителите ни, които са дошли да ни приберат, и няколко местни пияници, които нямат какво друго да правят.

Трите дни на отпуската минават доста безпаметно и свръхкратко. Хубавото е, че се прибирам в поделението с петдесетина грама коз, и всеки ден започвам да пуша по няколко джойнта. Това помага малко да се разкарат убийствената скука и безсмислените глупости, които ни карат да правим. После се оказва, че половината пичове пафкат, и козът, естествено, свършва за норматив. Понякога ни пускат в т.нар. гарнизон с преспиване или двоен гарнизон с преспиване, което значи, че петък излиташ към къщи и се прибираш събота или неделя. Не е зле, но не се случва всеки уикенд. През другото време ни занимават с тичане и глупости. Дават ни да стреляме повече, което ми харесва. Ставам доста добър с калашника, който се оказва една страшно хитра машина. Имам навика през повечето си свободно време да чета и измитам цялата библиотека в класното. Някой страшен пич е оставил няколко томчета на Братя Стругацки, скрити между учебниците, и техните книги буквално ми пръсват мозъка.