Стивън Кинг - 22 ноември 1963

— И хората вече си връзват лодките в Айдахо 61 61 Голяма част от площта на американския щат Айдахо се заема от южните краища на Колумбийското плато и Скалистите планини. Щатът се намира на 560 км от Тихия океан. — Б.пр. , а? — подхвърлих, докато разглеждах фотографиите над камината.

— Още не, ама натам вървят нещата… Знаеш, че четири японски острова вече са под водата, нали?

Изгледах го потресено.

— Не.

— Трите бяха малки, обаче и Хокайдо потъна. Отиде си на дъното, все едно се возеше на асансьор. Учените разправят, че и туй било свързано със земната кора. Викат, че ако земята не спре да се тресе, ще вземе да се разцепи до към 2080 година или някъде там. И тогава слънчевата система ще има два астероидни пояса — добави равнодушно.

Допих уискито си. Зрението ми се замъгли за момент и когато отново се проясни, посочих към една от снимките, на която Хари изглеждаше на около петдесет. Пак беше в инвалиден стол, ала изглеждаше жизнен, запазен и в добро здраве, най-малкото от кръста нагоре. До него бе застанала жена с розова рокля, която ми напомни за тоалета на Жаклин Кенеди от двайсет и втори ноември шейсет и трета. Спомних си как майка ми ме бе инструктирала никога да не наричам жена, която не е хубава, „невзрачна“. Трябвало да се казва „симпатична“. Е, тази жена беше симпатична.

— Съпругата ти?

— Аха. Тука сме на двайсет и петата годишнина от сватбата ни. След две години тя почина. Щото станаха едни неща, лоши неща. Политиците ще ти кажат, че атомните бомби са виновни — по туй време вече бяха пуснати двайсет и осмата или двайсет и деветата след Ханойския ад от шейсет и девета… Ще го разправят до посиняване, ама всички знаят, че кожните язви и ракът се появиха, след като „Върмонт Янки“ разви „китайски синдром“ 62 62 Ироничен израз, обозначаващ тежка хипотетична авария на АЕЦ с проникване на радиоактивен материал в почвата, водата и въздуха на дадения район. — Б.пр. . В продължение на години хората протестираха срещу централата, но без резултат. „Спокойно — уверяваха ни отгоре. — Във Върмонт няма да има голямо земетресение, абсурд подобно нещо да се случи в Божиите земи, най-много някое леко трусче да ни пораздруса и толкова.“ Обаче виж какво стана.

— Казваш, че ядрен реактор е аварирал във Върмонт?

— И изпрати радиация из цяла Нова Англия и Южен Квебек.

— Кога?

— Джейк, поднасяш ли ме?

— Ни най-малко.

— Деветнайсети юни хиляда деветстотин деветдесет и девета година.

— Моите съболезнования за съпругата ти.

— Благодаря ти, синко. Добра жена беше. Чудесна жена. Не заслужаваше онова, дето ѝ се случи. — Той избърса с длан очите си. — От доста време не бях говорил за нея, но пък мина и доста време, откакто не съм говорил с никого … Да ти налея ли още малко от този еликсир?

Вдигнах ръка и разтворих леко показалец и палец. Не очаквах да остана дълго тук; трябваше по най-бързия начин да сглобя пъзела на този абсурден свят, на тази мрачна реалност. Имах да свърша толкова много неща… и не на последно място, да върна любимата си жена обратно към живота. Това означаваше още един разговор с Човека със зелената карта. Не исках да съм пийнал, когато го водя, но още едно малко нямаше да ми навреди. Нуждаех се от тази доза. Чувствата ми сякаш бяха замръзнали, ала поне засега не виждах нищо лошо в това, навярно защото в главата ми цареше приятна замаяност.

— По време на офанзивата „Тет“ ли се парализира? — попитах, мислейки си: „Естествено, че е било там, но можеше да бъде и по-зле. Предишния път ти умря.“

За момент лицето му остана безизразно, после погледът му се проясни.

— Като се замисля, май там беше… Ние му викахме „Голямото Сайгонско преебаване от шейсет и седма“. Хеликоптерът, в който се намирах, се разби. Аз извадих късмет. Повечето хора на борда загинаха. Някои бяха дипломати, имаше и невръстни деца…

— Офанзивата „Тет“ 63 63 Настъпателна операция на Виетконг срещу американските и южновиетнамските войски от началото на януари 1968 година. Офанзивата обхваща 64 големи града и военни бази. — Б.пр. от шейсет и седма ли? — учудих се. — А не от шейсет и осма?

— Да, точно така. По туй време още не си бил роден, ама сигурно си чел за нея в учебниците по история.

— Не. — Оставих го да ми налее още малко скоч — колкото да покрие дъното, — и казах: — Знам, че президентът Кенеди едва не е бил убит през ноември 1963. Оттам насетне нищо не си спомням.

Той поклати глава.