Стивън Кинг - 22 ноември 1963

— Твоят е най-шантавият случай на амнезия, за който съм чувал.

— Преизбрахте ли Кенеди?

— Срещу Голдуотър? Естествено, не ставай смешен!

— Той остави ли Джонсън като вицепрезидент?

— Разбира се. Кенеди искаше Тексас. И го получи. Губернатор Конъли се бъхтеше като роб за него по време на кампанията, макар и да презираше програмата му „Нови хоризонти“. Хората нарекоха случващото се „неохотна подкрепа“. Но гласуваха за Кенеди, и то най-вече заради онова, което почти не се случи през ноември шейсет и трета в Далас. Сигурен ли си, че не го знаеш? И не си го учил в училище?

— Ти си го преживял, Хари. Разкажи ми.

Той вдигна рамене.

— Бива. Седни и си почини малко, синко. Стига си зяпал тия снимки. Щом не знаеш, че Кенеди е бил преизбран през шейсет и четвърта, значи няма начин да познаваш близките ми.

„О, Хари!“ — помислих си.

Веднъж, когато бях малък — на четири, а може би дори на три — един от чичовците ми се напи и реши да ми разкаже приказката за малката Червена шапчица. Но не онази от детските книжки, а доста по-страховита версия, изобилстваща от писъци, кръв и удари на секира. Спомените ми за тази случка са доста ярки, но някои детайли се открояват над всичко останало: ужасяващата озъбена гримаса на вълка и оплесканата с карантия баба, извадена от разпорения търбух на звяра. Обръщам такова внимание на този случай от детството си, понеже ако очаквате „Сбита алтернативна история на света, както бе разказана от Хари Дънинг на Джейк Епинг“ забравете за това. Да, наистина бях ужасѐн от развоя на събитията в световен план, обаче имаше и нещо по-важно, а именно вътрешната ми потребност да се върна и да поправя стореното.

Някои подробности от разказа на Хари обаче не могат да бъдат подминати. Например издирването на Джордж Амбърсън в световен мащаб. Безследно изчезнал също като съдията Форс Крейтър 64 64 Съдия от Ню Йорк, който изчезва безследно на 6 август 1930 година; оттогава насетне името му често се споменава в американската попкултура. — Б.пр. , четирийсет години след опита за покушение моето алтер его се беше превърнало в нещо като легендарна фигура. Спасител или част от заговора? Оказа се, че хората се събирали на специални беседи, за да обсъждат въпроса, и докато слушах Хари, нямаше как да не направя някои любопитни аналогии с всички онези теории на конспирацията, избуяли след успешния атентат на Лий Осуалд срещу Кенеди. Но както добре знаем, миналото непрекъснато се стреми към хармония.

На изборите през шейсет и четвърта Кенеди очаквал да помете като лавина Бари Голдуотър; вместо това спечелил с преднина от едва четирийсет електорални гласа 65 65 Електоралната колегия представлява група граждани, избрани да гласуват за президент и вицепрезидент от името на жителите на всеки щат. Президентът се избира от електоралната колегия, а не при прекия вот, но двете форми на гласуване са неразривно свързани. Общият брой на гласовете в електоралната колегия е 538, а един кандидат за президент трябва да получи най-малко 270 от тях. — Б.пр. — разлика, която само най-преданите поддръжници на Демократическата партия сметнали за значима. Още в началото на втория си мандат той успял да вбеси както десните консерватори, така и военните с изявлението си, че Северен Виетнам представлява „по-малка заплаха за нашата демокрация в сравнение с расовото неравенство в американските градове и училища“. Той не изтеглил напълно американския контингент от Виетнам, а ограничил присъствието му до района на Сайгон и околностите, като въпросният периметър бил наречен — каква изненада! — „Зелена зона“. Вместо да вкара повече войници в конфликта, администрацията на Кенеди започнала да инжектира големи финансови суми. Типично за Америка.

Големите реформи в сферата на гражданските права от шейсетте така и не се случили. Кенеди не бил като Линдън Джонсън, а като вицепрезидент Л. Б. Дж. се оказал напълно неспособен да му помогне. Републиканците и „диксикратите“ 66 66 Dixie е нарицателно за Юга; прозвище на привържениците на Демократическата партия от южните щати, които подкрепят расовата дискриминация. — Б.пр. всячески спъвали работата му в продължение на сто и десет дни; накрая един от тях издъхнал в залата и се превърнал в герой на консерваторите. Когато Кенеди най-накрая се отказал, направил знаменитото си изявление, което щяло да го преследва чак до смъртта му през 1983: „Бяла Америка напълни къщата си с подпалки; пожарът може да избухне всеки момент.“