Саймън Тойн - Sanctus

Катрин внимателно вдигна една от летвите и се обърна към групата. От летвата висеше восъчна пита с неправилна форма, в която почти нямаше мед; а до съвсем неотдавна кошерът бе сред най-продуктивните. Сега, ако не се брояха малкото новоизлюпени пчели, които пълзяха безцелно по питата, кошерът бе изоставен.

- Вирус? - предположи мъжки глас иззад една от мрежите.

- Не - отвърна Катрин. - Вижте...

Шестимата се събраха в полукръг пред нея.

- Ако кошерът е заразен от хроничен или остър паралитичен вирус, пчелите не могат да летят и измират около него. Вижте обаче земята.

Шест шапки се наклониха и огледаха мократа от роса трева в сянката на най-близката ябълка.

- Няма нищо. Погледнете и вътре в кошера.

Шапките се надигнаха и широките им периферии се опряха една в друга.

- Ако причината беше вирус, дъното на кошера щеше да е покрито с мъртви пчели. Те са като нас - когато са зле, се прибират у дома и се свиват долу, докато не се почувстват по-добре. Тук обаче няма никакви пчели. Просто са изчезнали. А има и още нещо.

Вдигна летвата още малко и посочи долната част на питата, където шестоъгълните клетки бяха покрити с мънички восъчни капачета.

- Неизлюпени ларви. Пчелите обикновено не изоставят кошера си, ако има още неизлюпени личинки.

- Тогава какво е станало?

Катрин нагласи питата в смълчания кошер и въздъхна:

- Не зная. Но се случва навсякъде. - Тръгна обратно към дъсчената барака в края на градината. - За същото нещо се съобщава от Северна Америка, Европа, чак до Тайван на изток. Засега никой не е успял да разбере каква е причината. Всички обаче са съгласни в едно - че положението става все по-лошо.

Стигна микробуса, свали си ръкавиците и ги пусна в празната пластмасова кутия, предназначена специално за тази цел. Всички последваха примера ѝ.

- В Америка го наричат „разпадане на колониите“. Някои смятат, че това е краят на света. Айнщайн е казал, че ако пчелите изчезнат от лицето на земята, на нас ни остават само още четири години. Няма ли пчели, няма опрашване. Няма реколти. Няма храна. И няма човечество.

Дръпна ципа на защитната мрежа и свали шапката си. Лицето ѝ беше овално, с бледа чиста кожа и тъмни, много тъмни очи. Около нея витаеше някаква неподвластна на времето, смътно аристократична атмосфера и Катрин редовно бе обект на фантазиите на младите доброволци, макар сигурно да беше по-възрастна от майките им. С другата си ръка разкопча шнолата си и остави гъстата коса с цвят на черен шоколад да падне свободно по раменете ѝ.

- И какво се прави по въпроса?

Питащият - високо светлорусо момче от Средния запад - също тъкмо бе свалил мрежата и шапката си. Беше като повечето новаци, дошли да работят в благотворителната организация на Катрин - ревностен, лишен от цинизъм, пращяш от здраве и надежда, озарен от доброто в този свят. Катрин се запита как ли ще изглежда след една година в Судан, след като е гледал как деца бавно измират от глад, или в Сиера Леоне, докато увещава гладуващите селяни да не орат обработвани още от прадядовците им ниви, защото партизаните са заложили мини в тях.

- Правят се много проучвания и опити да се установи връзка между разпадането на колониите и генномодифицираните култури, новите видове пестициди на никотинова основа, глобалното затопляне, известните паразити и инфекции. Има дори теория, че сигналите на мобилните телефони объркват навигационните системи на пчелите и ги карат да губят ориентация.

Катрин дръпна ципа на комбинезона и го остави да се свлече на земята.

- А вие какво мислите?

Катрин погледна ревностния младеж и видя как лицето му започва да се смръщва - това момче май за пръв път разбираше, че не всичко на този свят е розово.

- О, не зная - каза и на него, и на всички. - Може да е комбинация от всички тези неща. Пчелите всъщност са доста просто устроени същества. Обществото им също е просто. И не е нужно много, за да обърка нещата. Те могат да се справят със стреса, но ако животът им стане прекалено сложен до точка, в която вече не могат да разпознаят обществото си, може би го напускат Може би предпочитат да отлетят към сигурната смърт, отколкото да продължат да живеят в свят, който вече не са в състояние да разберат.

Огледа се. Всички бяха спрели да смъкват облеклата си, на младите им лица бе изписано безпокойство.

- О, изобщо не ме слушайте - каза Катрин, за да разведри атмосферата. - Просто прекарвам прекалено много време в Уикипедия. Освен това видяхте, че това не се случва с всички кошери. Повече от половината са пълни до пръсване. Хайде! - Плесна с ръце и моментално се почувства като възпитателка в детска градина, приканваща петгодишни хлапета да запеят песничка. - Имаме още много работа. Приберете облеклото и извадете инструментите. Трябва да сменим мъртвите кошери. - Вдигна капака на друга пластмасова кутия, оставена на тревата.