Саймън Тойн - Sanctus

- Но въпреки външния си вид това не е руина, а най-старата твърдина в света и единствената, която никога не е била превземана, макар най-прочутите и твърдо решени нашественици да са се опитвали да го направят. А защо са се опитвали? Заради легендарната реликва, която според легендата се пази тук - светата тайна на Руин, известна като Тайнството. - Екскурзоводът замълча и името се задържа за момент във въздуха, подобно на призован дух. - Най-старата и най-голямата загадка на света - продължи той, този път със заговорнически шепот. - Някои смятат, че Тайнството е истинският кръст на Христос. Според други става дума за Светия Граал, от който пил Христос и който може да изцери всяка рана и да даде вечен живот. Мнозина вярват, че някъде дълбоко в издълбаните недра на свещената планина се намира тялото на самия Христос, запазено по някакъв чудодеен начин. Има и такива, които смятат, че всичко това е просто легенда, история без никаква истина зад нея. Простата истина, дами и господа, е, че никой не знае. И тъй като потайността е камъкът, върху който е изградена легендата за Цитаделата, лично аз силно се съмнявам, че някой някога ще разбере истината.

- А сега, ако имате някакви въпроси, питайте - завърши екскурзоводът, като искрено се надяваше никой да не прояви любопитство.

Малките му неспокойни очи се взираха в празните лица на туристите. Всички бяха зяпнали огромната постройка и се мъчеха да измислят какво да попитат. Обикновено никой не успяваше, което означаваше, че ще имат цели двайсет минути да се мотаят наоколо, да купуват сувенири и да си правят нескопосани снимки, преди да се върнат при автобуса и да поемат към следващата забележителност. Екскурзоводът тъкмо поемаше дъх да им съобщи това, когато нечия ръка посочи нагоре към небето.

- Какво е това там? - попита червендалест мъж към петдесетте. - Онова, което прилича на кръст?

- Както вече споменах, никъде по Цитаделата няма...

Екскурзоводът млъкна насред изречението. Присви очи към изсветляващото небе. Вгледа се отново.

Там горе, върху прочутия с голотата си връх на древната крепост, имаше мъничък кръст.

- Знаете ли, не съм... сигурен какво е това... - Гласът му заглъхна.

Така или иначе никой не го слушаше. Всички напрягаха очи, за да видят по-добре нещото, кацнало на върха на планината.

Екскурзоводът последва примера им. Нещото горе леко се олюляваше. Приличаше на буквата Т. Може би птица или просто игра на утринната светлина.

- Човек е! - извика някой от друга група недалеч, мъж на средна възраст (холандец, ако се съдеше по акцента му), който се взираше напрегнато в дисплея на видеокамерата си.

- Вижте! - Мъжът се дръпна, за да покаже откритието си на останалите.

Екскурзоводът успя да зърне екрана през блъсканицата. Камерата беше на максимално увеличение и на екрана се виждаше зърнест цифрово увеличен образ на мъж, облечен в нещо като зелено монашеско расо. Дългата тъмноруса коса се развяваше около брадатото лице под напора на вятъра, но човекът стоеше абсолютно неподвижен на ръба с разперени настрани ръце и наведена глава. Приличаше на същински човешки кръст - или на самотна, жива фигура на Христос.

Катрин Ман водеше шестимата доброволци по склоновете западно от Руин, през една овощна градина, засадена за първи път сигурно още в края на Средновековието. Всички бяха с еднакви работни комбинезони от дебела бяла материя и с широкополи шапки с черни мрежи, спускащи се до раменете и скриващи лицата. В светлината на ранното утро приличаха на членове на древна друидска секта, тръгнали да правят жертвоприношение.

Катрин спря до един изправен варел, покрит с насмолен брезент, и започна да маха затискащите брезента камъни, а групата мълчаливо се нареди зад нея. Приповдигнатото настроение в микробуса, докато пътуваха из пустите улици преди зазоряване, отдавна се бе изпарило. Катрин махна последните камъни. Някой ѝ подаде пушилката. Обикновено колкото по-топъл бе денят, толкова по-активни бяха пчелите и трябваше да се опушват. Въпреки засилващата се жега Катрин вече виждаше, че и този кошер е като другите. Отвътре не се чуваше бръмчене, а прелката - в случая суха червена тухла, бе празна.

За всеки случай тя вдуха малко пушек в долната част на кошера, после вдигна покривалото. Осем летви, поставени на равни разстояния върху ръба на варела. Съвсем прост кошер, от онези, които можеха да се направят от почти всяка изхвърлен непотребен съд, както бе случаят с този. Експедицията до овощната градина беше замислена като практическа демонстрация на основите на пчеларството - нещо, което участниците можеха да приложат в различните краища на света, където щяха да бъдат изпратени за следващата година. Но тази сутрин, докато проверяваха кошерите един след друг, обучението се превърна в сблъсък с нещо наистина смущаващо.