Саймън Тойн - Sanctus

- Тук има всичко необходимо. Инструменти, инструкции как да направите прост кошер, рамки и допълнителни летви. Не забравяйте обаче, че на терен ще трябва да правите кошери от онова, което успеете да съберете. И че няма да намерите кой знае какви материали. Хората, които нямат нищо, по принцип не изхвърлят нищо. А не можете да използвате материали от празните кошери. Ако някаква спора или паразит наистина е довел до смъртта на кошера, само ще пренесете бедствието на новото място.

Отвори вратата и седна зад волана. Трябваше да се държи на дистанция от доброволците. Повечето от тях идваха от добре образовани семейства от средната класа, което означаваше, че са добронамерени, но непрактични и склонни да изгубят часове в обсъждане как да направят нещо по най-добрия начин, вместо да се захванат за работа. Единственият начин да ги излекува от това бе да ги хвърли в дълбокото и да ги остави да се учат от собствсните си грешки.

- След половин час ще проверя как сте се справили. Ако все пак ви потрябвам, потропайте по прозореца.

И затръшна вратата преди някой да успее да я попита нещо.

Чуваше глухото потракване на инструментите отвън и началото на многото предстоящи теоретични дискусии. Включи радиото. Ако ги слушаше за какво си говорят, рано или късно майката в нея щеше да я накара да им се притече на помощ, а това нямаше да е от полза за никого. Нямаше да е с тях, когато заминат.

Местната радиостанция заглуши доброволците с информация за пътната обстановка и последните новини. Катрин взе дебелата картонена папка от дясната седалка. На корицата имаше една-единствена дума - Ортус, изписана в центъра на четирилистна детелина. Папката представляваше сложен план за напояване и облагородяване на ивица пустиня, появила се след безогледното изсичане на гори в делтата на Амазонка. Днес трябваше да реши дали организацията ѝ може да си позволи начинанието, или не. Сякаш всяка година все повече и повече части от света се нуждаеха от лечение, въпреки че събираните благотворителни средства непрекъснато набъбваха.

- И накрая - каза говорителят с леко развеселен тон, винаги запазван за свежа новина в края на сериозния материал, - ако днес се разходите до центъра на Руин, ви очаква голяма изненада, защото някакъв човек, облечен като монах, е успял да се изкатери на върха на Цитаделата.

Катрин погледна вграденото в таблото радио.

- В момента не сме сигурни дали това не е някаква реклама - продължи говорителят, - но мъжът бил забелязан тази сутрин малко след изгрев слънце, а сега стои с разперени настрани ръце, подобно на... човешки кръст.

Инстинктите на Катрин се задействаха и тя завъртя ключа и превключи на скорост. Свали прозореца и подвикна:

- Трябва да ида до офиса. Ще се върна до един час.

Младежите я погледнаха и на лицата им се изписа леко безпокойство, че ги изоставя, но Катрин изобщо не го забеляза. Погледът ѝ вече бе насочен към пролуката в живия плет, откъдето започваше черният път, водещ към шосето за Руин.

По средата между събиращата се долу тълпа и върха на Цитаделата игуменът седеше до червените въглени в камината, уморен от нощта, прекарана в очакване на новини, и гледаше човека, който току-що ги беше донесъл.

- Мислехме, че източната стена е непристъпна - завърши доклада Атанасий и ръката му поглади плешивото му теме.

- Е, поне научихме нещо тази нощ - въздъхна игуменът и погледна към големия прозорец. Слънцето започваше да осветява древните сини и зелени стъкла. Гледката не подобри настроението му. - И тъй - продължи той, - имаме си монах отстъпник, стоящ на самия връх на Цитаделата, разперил ръце в провокативен символ, който вече сигурно е видян от стотици туристи и Бог само знае от кой друг, а ние нито можем да го спрем, нито да го върнем.

- Да - каза Атанасий. - Но той не може да говори с никого, докато е там горе, а накрая ще му се наложи да се спусне. Къде другаде може да иде?

- В ада! - изръмжа игуменът. - И колкото по-скоро стане това, толкова по-добре за всички нас.

- Ситуацията, както я виждам, е следната... - упорито продължи Атанасий, който от дългия си опит знаеше, че най-добрият начин да се справи с раздразнението на игумена е просто да не му обръща внимание.

- Той няма храна. Няма вода. Има само един начин да се спусне от върха и дори да изчака прикритието на нощта, инфрачервените камери ще го засекат веднага щом се окаже под най-горните бойници. Долу имаме сензори, а охраната отвън ще е готова да го задържи. Все пак той се намира в единствената постройка на света, от която никой никога не е успял да се измъкне.