Саймън Тойн - Sanctus

Помъчи се да го призове, вкопчи се в хлъзгавата субстанция на спомена, докато най-сетне не се появи истинският образ - той като момче, как се бори с големите гребла в езерото край къщата на баба Хансен в северната част на щата Ню Йорк. Баба Хансен ги беше избутала във водата и викаше след тях: „Прадедите ви са били викинги. Можете да се върнете само след като победите водата...“

Прекараха в езерото целия следобед, редуваха се с гребането и управлението, докато дървената лодка не се превърна в част от тях. После баба Хансен ги нагости по случай победата на изсъхналата от слънцето трева, нарече ги Аск и Ембла на името на първите хора, извайвани от древните норвежци от паднали дървета по други, далечни брегове, после ги омагьоса с нови истории от прародината им, с разкази за вилнеещи ледени гиганти, летящи валкирии и викингски погребения в горящи дракари. По-кьсно, в тъмнината на тавана, докато чакаха сънят да ги споходи, той беше прошепнал, че когато умре в някоя бъдеща героична битка, иска да си отиде по същия начин - духът му да се смеси с дима на горящия кораб и да се понесе нагоре чак до Валхала.

Погледна отново удостоверението с неговото име и безстрастното заключение за официалната му смърт - не от копие, меч или при някакъв невероятно доблестен и саможертвен акт, а просто поради период на дълго отсъствие, преценен и сметнат за достатъчно достоверен от някакви чиновници. Сгъна твърдата хартия с привични движения, също запомнени още от детството, клекна на брега на езерото и пусна хартиената лодчица във водата. Направи завет с ръце около триъгълното платно и щракна със запалката. Когато сухата хартия започна да почернява и после пламна, бутна леко лодката навътре, към средата на празното езеро. Пламъците затрептяха за момент, докато търсеха какво да заръфат, после студеният ветрец ги угаси. Тя загледа как лодката се носи по тъмносивата вода, докато малките вълнички не я преобърнаха.

Запали нова цигара и зачака лодката да потъне, но тя остана да се носи върху отражението на града подобно на попаднал в преддверието на ада дух.

„Не точно викингско погребение...“

Обърна се и тръгна обратно към гарата и към влака, който щеше да я върне в Джьрси.

- Вслушайте се за само момент, дами и господа - каза екскурзоводът на групата туристи, които се взираха с изцъклени очи нагоре към Цитаделата. - Вслушайте се в ромона на езиците около вас. Италиански, френски, немски, испански, холандски - различни езици, разказващи историята на тази най-стара непрекъснато обитавана постройка в света. И същата тази бъркотия от езици, дами и господа, ни напомня за прочутата библейска история за Вавилонската кула от Битие, която била построена не в прослава на Бог, а на човека, поради което Бог се разгневил и „смесил езиците им“, след което те се пръснали по земята и оставили кулата незавършена. Много учени смятат, че тази история се отнася всъщност за Цитаделата в Руин. Забележете също, че историята разказва за постройка, издигната не за прослава на Бог. Ако погледнете нагоре към Цитаделата, дами и господа - екскурзоводът махна театрално към грамадата, изпълваща очите на всички, - ще забележите, че няма никакви външни признаци за религиозното ѝ предназначение. Няма да видите кръстове, изображения на ангели или друга иконография. Външният вид обаче може да заблуждава, защото въпреки липсата на религиозна украса Цитаделата на Руин е несъмнено дом на Бог. Първата Библия е била написана между нейните загадъчни стени и е послужила като духовна основа, върху която била изградена християнската вяра.

- Всъщност Цитаделата е била първоначалният център на християнската църква - продължи той. - Преместването във Ватикана в Рим станало през двадесет и шеста година след Христа, за да осигури по-голяма известност на бързо разрастващата се Църква. Колко от вас са били във Ватикана?

Повечето туристи вдигнаха колебливо ръце.

- Но не всички. И несъмнено сте се възхищавали на Сикстинската канела, обикаляли сте базиликата „Свети Петър“, посетили сте папските гробници, а може би дори сте се явявали на аудиенция при папата. За съжаление, макар че за тукашната Цитадела се говори, че пази чудеса, които не отстъпват по нищо на римските, вие няма да можете да ги видите, тъй като единствените хора, които се допускат в това най-потайно и свято място, са монасите и свещениците, които живеят тук. Това правило е толкова стриктно, че дори бойниците, изрязани в монолитното тяло на планината, са дело не на каменоделци или строители, а на жителите на свещената планина. Тази практика не само е довела до уникално разнебитения външен вид на това място, но и е дала името на самия град.