Саймън Тойн - Sanctus

Огледа безинтересното великолепие на офиса и се спря върху деловата жена с прическа от 40-те години на миналия век, която маршируваше към нея. Перфектно начервените ѝ устни бяха разтеглени в усмивка. Изглеждаше така изпълнена с енергия, че ако изведнъж запееше или се впуснеше в танц, Лив изобщо нямаше да се изненада.

- Госпожица Адамсен? - Жената изпъна безупречно поддържаната си ръка в подобие на нацистки поздрав.

Почти хипнотизирана, Лив кимна и също протегна ръка.

- Аз съм Ала - каза видението, стисна ръката ѝ, раздруса я и ѝ я върна като продупчен билет. - Офис мениджър. - Гласът ѝ бе изненадващо дълбок и гърлен и изобщо не съответстваше на порцелановата й външност. - Тъкмо уреждах одобрение за парите - добави тя, обърна се и я поведе през помещението.

- О. - Споменаването на пари върна Лив в реалността. - Долу чака такси и държи телефона ми като залог. Може ли някой да го освободи? Нямам абсолютно никакви пари.

Съвършените устни се свиха.

- Няма проблем - каза Ала с тон, който не оставяше съмнение, че има проблем. - За днес използвайте това. - Ръката с безупречен маникюр посочи едно празно бюро. - Но ако останете за по-дълго, ще трябва да го делите. Всички са дошли заради историята с Цитаделата. И вие ли?

- Ъ-ъ-ъ, не - отвърна Лив. - Подготвям... туристически материал.

- О! Добре, ето това, за което сте помолили. Ще ви донеса парите веднага щом намеря някой да подпише. Отивам... да платя таксито. - Завъртя се на елегантно токче. - А, да, шефът ви помоли да му се обадите - добави през рамо. - Наберете девет за външна линия.

Лив я загледа как се отдалечава, цялата енергия и целенасоченост. Ако беше филм, ролята ѝ можеше да се изиграе от младата Катрин Хепбърн.

Огледа отделеното ѝ бюро. Стандартен бежов компютър, телефон с много линии, кактус, измъчен до смърт от често поливане, и снимка в рамка на мъж на трийсет и няколко, наведен над жена, държаща на коляното си гърчещо се тригодишно момче. Хлапето беше миниатюрно копие на мъжа. Лив се запита чие ли е бюрото; най-вероятно на мъжа. Имаше доста сдържан вид. А който и да обитаваше това бюро, беше подозрително спретнат и прибран за журналист.

А може би пък Лив просто завиждаше.

Погледна замръзналата картина на радостния семеен живот. Долови пожара от емоции от снимката, свързващ тримата души с невидими, но неразрушими връзки. Беше като да прелистиш брошура за изумително красиво място за почивка, което сигурно никога няма да посетиш.

Откъсна поглед от снимката и взе бележника - от старомодните, с пружина в горната част. Отвори го и записа датата и местоположението си в началото на първата страница. В работата си често се сблъскваше с много неща едновременно и бе абсолютно задължително да може да свърже записките си с конкретно време и място.

Очерта контурите на човешко тяло и нанесе по памет белезите, които бе видяла на снимките от аутопсията. Приключи и се загледа рисунката. Всяка линия бе запис на страданията на брат ѝ.

Обърна страницата и копира двойките букви и символите от семките, както и всяка дума, която бе успяла да получи дотук. Разгледа резултата и откри, че непрекъснато се спира върху две конкретни думи: SAM по очевидни причини и ASK 61, защото се набиваше на очи. Беше един от малкото глаголи и ѝ приличаше на заповед.

Професорът от колежа ѝ бе казал, че цялата журналистика се свежда до тази дума. И че разликата между добрия и лошия репортер е просто в способността да зададеш правилния въпрос. Освен това я бе посъветвал, ако ѝ се случи да се оплете в някоя тема, да задава четирите К и единия З въпроси и да се съсредоточи върху липсващите отговори.

Обърна нова страница и записа:

Кой - Самюъл

Какво - Самоубийство

Кога - Вчера сутринта, около 8:30 местно време

Къде - Цитаделата, град Руин

Защо -

Последният въпрос чакаше отговора си. Защо го беше направил? При други обстоятелства щеше да издири и интервюира всеки, който е разговарял с жертвата преди смъртта ѝ, но Аркадиан бе казал, че това е невъзможно. От Цитаделата не разговаряха с никого. Мълчанието бе в центъра на всичко.

- Ето - внезапно я прекъсна секретарката. Носеше телефона на Лив и издут плик. - Взех двадесет лири, за да платя на таксито. Разписката е вътре. Подпишете, ако обичате... - Поднесе ѝ разписка с индиго между страниците.

Лив подписа и включи зарядното в контакта. Екранът светна и се появи иконата за зареждане.

- Кажете, с кого трябва да говоря, за да науча повече за миналото на Цитаделата?