Саймън Тойн - Sanctus

- Ще ви се обадя след малко.

*

Момичето беше на по-малко от петнайсет метра пред него. Сюли разблъскваше бавно движещата се тълпа и постепенно скъсяваше разстоянието. Помисли си дали просто да не се обърне и да се върне в сградата на полицията. Но ако го направеше, онзи в микробуса щеше да го издъни; анонимно обаждане щеше да съобщи името на човека, който изнася информация. Щеше да предложи като доказателство копия от досиета. Сюли винаги грижливо прикриваше следите си, но рискът си оставаше. Ако успееха да свържат изчезването на тялото на монаха с него, щеше здравата да нагази в лайната - осуетяване на текущо разследване, заблуждаване на следствието, продаване на секретна информация. За такива неща се влизаше в затвора, а това бе най-големият кошмар за всяко ченге.

Затова продължи напред, като се спотайваше сред тълпата в случай, че Лив се обърне. Стандартно проследяване. Докато я приближаваше, си помисли дали просто да не ѝ каже да бяга, след което да изчезне, докато всичко не приключи.

Впи поглед в тъмносинята качулка и ускори крачка. Вече беше само на три метра от нея.

Метър и половина.

Почти я бе настигнал, когато видя как белият микробус спира в края на пешеходната зона. Беше хваната в капан като плъх във водосточна тръба. Вече нямаше начин да се измъкне. И двамата не можеха да се измъкнат. Трябваше да продължи.

Когато групата приближи микробуса, Сюли забави крачка - не искаше да я мъкне със себе си повече от необходимото. Видя как големият с брадата слиза и заобикаля микробуса, за да отвори задната врата. Вече се намираха само на три метра от колата. Сюли пристъпи напред и вдигна ръка. Пресегна се да я хване. Забеляза как потният тип в микробуса се намръщи на лаптопа, после вдигна очи и поклати глава.

Твърде късно.

Луничавата му ръка сграбчи рамото на младата жена и я завъртя.

Тя извика възмутено и се измъкна от хватката му.

Сюли зяпна смаяно лицето под синята качулка. Беше друго момиче.

- Извинете - каза Сюли и дръпна рязко ръката си, сякаш беше докоснал оголен проводник. - Помислих, че...

Посочи надписа ПОЛИЦИЯ.

- Откъде взехте това?

Момичето го гледаше свирепо. Сюли извади значката си и непознатата тутакси се укроти, посочи назад в тълпата и каза:

- Смених го с едно момиче.

Сюли проследи накъде сочи ръката ѝ, но видя само тълпа непознати.

- Преди колко време?

Момичето сви рамене.

- Преди няколко минути.

- Срещу какво го сменихте?

- Срещу друг анцуг.

- Какъв?

Момичето разпери ръце.

- Ами... Бял. По-скоро... избелял. Малко протъркан по ръкавите.

Заради топлото обедно слънце повечето хора по улицата се бяха отървали от палтата и якетата си; над половината носеха по нещо бяло. Сюли все още беше с гръб към микробуса и си позволи да се усмихне.

„Добър ход, госпожичке - помисли си. - Наистина добър ход“.

Лив излезе от туристическото информационно бюро и тръгна срещу потока хора, което малко я изнервяше, обратно към сградата на полицията - което я изнервяше доста повече.

Направи справка с подарената ѝ карта и затърси различни пътища до улицата, отбелязана с черен флумастер. Можеше да заобиколи, но това щеше да ѝ отнеме време, а тя вече не разполагаше с време. Просто се налагаше да рискува. Извади телефона от джоба си и погледна екрана. Батерията беше изтощена. Въпреки това натисна бутона за набиране; молеше се да има достатъчно мощност за едно обаждане.

- Не беше тя - каза Кутлар, преди полицаят да успее да отвори уста. Искаше да напомни на Корнилиъс, че е полезен.

- Да, не беше - каза Сюли и опря ръка на отворения прозорец. - Сменила е горнището за някакво бяло. Момичето не можеше да каже в коя посока е продължила.

Корнилиъс запали двигателя и каза:

- Качвай се.

Полицаят се размърда колебливо и посочи с палец през рамо.

- Може би е по-добре да...

- Качвай се - повтори Корнилиъс.

Ченгето схвана.

Кутлар погледна екрана и леко се отпусна. Да знае къде се намира момичето май беше единственото, което му гарантираше живота. Присъствието на полицая го изнервяше, защото той също знаеше как изглежда тя. Колкото по-скоро се отървяха от него, толкова по- добре.

Микробусът потегли по неравния път и болката отново пламна в крака му.

Кутлар натисна бутона и на екрана се появи пясъчен часовник - системата търсеше сигнала.

Свърза се, докато минаваше покрай сергия, предлагаща дюнери. Силната пикантна миризма на печени подправки и лук ѝ напомни, че от доста време не е яла нищо. Слънцето обливаше с лъчите си настилката с цвят на кост и сградите, които до една приличаха на църкви.