Саймън Тойн - Sanctus

- Къде беше, по дяволите? - извика познат глас. Ролс Бейкър, собственикът и главен редактор на „Ню Джърси Инкуайърър“, не беше от тихите. - Веднага ми прати материала за раждането. Имам такава дупка в лайфстайл рубриката, че камион можеш да прекараш през нея.

- Виж, Ролс, аз...

- Не искам извинения. Искам материала.

- Ролс, не съм го написала.

Последва кратка пауза.

- По-добре сядай да го пишеш веднага, защото...

- Какъв е материалът на първа страница на днешния „Инкуайърър“? - попита тя, преди редакторът да се е разпенил съвсем с конското.

- Какво общо има това, мамка му?

- Просто отговори на въпроса ми.

- Монахът. Както във всеки друг вестник.

- Той ми беше брат.

За миг настана тишина. После Ролс възкликна:

- Ебаваш се!

- В момента съм в Руин. Тук става нещо странно. Не знам какво е, но работата е дебела. Във въртележката съм и имам нужда от помощта ти.

Отново последва мълчание. Лив си го представи как седи в кабинета си, гледа към реката и изчислява каква печалба ще донесе ексклузивният материал. В ухото ѝ прозвуча остър тон и за момент Лив си помисли, че връзката е прекъснала. После гласът на Ролс избоботи:

- Какво ти трябва?

- Вървя към редакцията на един местен вестник - „Итаат Еден Кимсе“. Искам да им се обадиш и да ги помолиш да ми осигурят малко пари в брой, бележник и нещо за писане. И евентуално да ми отстъпят едно бюро за няколко часа.

- Няма проблем. - Лив чу скърцане на писалка. - Само не им снасяй нищо съществено. Не забравяй кой ти плаща заплатата. Кажи им, че пишеш туристически материал или нещо такова.

- Добре - каза тя. Сигналът за изтощена батерия прозвуча отново. - Телефонът ми всеки момент ще изключи. Можеш ли да ги помолиш да ми осигурят и зарядно? - Каза марката и модела на апарата, но от другата страна цареше мълчание.

Екранът бе угаснал. Лив прибра телефона в джоба си. Погледна назад по улицата. Видя приближаващ микробус.

- Ето там... - Без да откъсва очи от екрана, Кутлар посочи група хора, нагъващи дюнери до една сергия. Корнилиъс се обърна към тях. Вратата на Сюли се отвори още преди да спрат.

- Аз ще огледам - каза той и докато я затръшваше, в купето нахлу пикантен аромат на подправки и лук. Кутлар вдигна очи от екрана и загледа как полицаят повдига панталоните си и оглежда тълпата.

- Виждаш ли я? - попита Корнилиъс.

Кутлар огледа лицата от двете страни на улицата.

- Не. - От миризмата на храна започна да му се гади.

Корнилиъс взе лаптопа. Картата на улицата беше замръзнала, стрелката в центъра посочваше мястото, където бяха паркирали. Страничната колона показваше последния номер, е който бе разговаряла, а иконата на пясъчния часовник до него се въртеше бавно, докато системата го издирваше из мрежите.

Кутлар погледна в страничното огледало. Ченгето говореше с продавача и нагъваше дюнер. Стомахът му запротестира и Кутлар се обърна. Заради проклетото еднопосочно движение им трябваха пет минути, за да се доберат дотук. Би могъл да го направи и за половината време, но джипиесът ги беше насочил по оживените главни улици, а той нямаше желание да възразява. Колкото по-дълго я търсеха, толкова по-голям шанс имаше да се измъкне от тази ситуация.

Имаше и друг важен въпрос - не толкова наложителен като инстинкта му за оцеляване, но все пак достатъчно силен. Той включваше мъжа, който го бе прострелял в крака и го бе принудил да остави братовчед си да лежи мъртъв на шосето. По принцип не беше особено близък със Серко, но все пак той беше роднина. Реши, че ако тези типове намерят момичето, може би ще издирят и убиеца на братовчед му. Наистина се надяваше онзи да се опита да им се изпречи на пътя.

Пясъчният часовник изчезна и се смени с диалогова кутия с име и адрес. Корнилиъс копира информацията в текстово съобщение.

- Продавачът каза, че е видял преди пет минути момиче, което прилича на нашето. - Полицаят се беше навел през отворения прозорец и дъвчеше последната хапка дюнер. Кутлар се сви от дъха на чесън. - Май се качила в такси.

Корнилиъс натисна ИЗПРАТИ и зачака съобщението да замине.

- Вижте, ако е в кола, вече може да е навсякъде - каза Сюлейман. - Имам предвид, ще я засечете веднага щом отново си включи телефона. Но аз наистина вече трябва да се връщам в управлението. Поех голям риск, за да ви осигуря преднина... и ако не се върна и не обявя момичето за изчезнало, ще стане гадно.

Корнилиъс изчака на екрана да се появи „Съобщението е изпратено“ и присви очи към уличното движение. Всяка втора кола беше такси.