Саймън Тойн - Sanctus

Нещо в досието привлече вниманието му и Аркадиан заряза четенето по диагонал и се съсредоточи. В началото на последната година на младия Гейбриъл в Харвард се случило нещо, което несъмнено му се отразило разтърсващо. Докато обработвал важна находка от древни текстове, открити в иракската пустиня до някакво място на име Ал Хила, д-р Джон Ман бил убит заедно с неколцина колеги. Инцидентът сериозно разбунил духовете. Саддам Хюсеин, който по онова време още бил диктатор, обвинил кюрдските бунтовници.

Световната общност пък подозирала, че убийството е дело на Саддам, който хвърлил вината върху кюрдите, за да сложи ръка върху безценната находка. Самите текстове изчезнали безследно.

От досието не ставаше ясно кого обвинява Гейбриъл за смъртта на баща си, но фактът, че бе напуснал университета и бе постъпил в армията малко преди войната в Ирак, предполагаше, че е имал известни подозрения. Записал се като редник - макар че образованието му можело да му гарантира офицерски чин - и минал основното обучение с толкова високи оценки, че незабавно бил приет в школа за десантчици.

Прекарал девет месеца във Форт Камбъл на границата между Кентъки и Тенеси, научил се да управлява самолети, да скача от тях и да убива хора по най-различни начини и с най-различни оръжия. С повишаването на секретността на мисиите досието ставаше по-лаконично, но беше ясно, че е служил като сержант на взвод в Афганистан по време на операцията „Трайна свобода“ и е награден два пъти - за храброст по време на бой и за участие в тайна мисия по спасяване на заложници; той и взводът му спасили група отвлечени от талибаните хуманитарни работници. Напуснал армията преди четири години. Без да обяснява защо.

Към края на досието беше добавена допълнителна страница, описваща известната му дейност след уволнението. Работел като съветник по сигурността за „Ортус“ и пътувал много в Южна Америка, Европа и Африка.

Аркадиан потърси в Гугъл информация за „Ортус“. Началната страница на сайта им показваше злокобно познат образ - каменен паметник на брадат мъж с разперени ръце, статуята на Христос Спасителя, гледащ към Рио де Жанейро. „Ортус“ твърдеше, че е най-старата благотворителна организация на света, основана през единадесети век след разтурването на древния монашески орден Братството на мала, чиято история се губела някъде в зората на човечеството. Орденът бил принуден да се откаже от клетвите си, след като Църквата го обявила за еретически. Много от монасите били изгорени на клада заради вярата, че светът е богиня, а слънцето е бог и че целият живот е продукт на брака помежду им. Други успели да се спасят и по-късно се появили като членове на светска организация, посветили се на делата, които преди това вършели като духовници.

Аркадиан се спря върху сегашните им проекти, в които би могъл да има участие и Гейбриъл де ла Круз. Имаше голям проект в Бразилия за защита на големи площи джунгла от незаконни дървосекачи и златотърсачи, друг в Судан за възстановяване на унищожени по време на гражданската война земеделски земи, както и в Ирак за възстановяване на естествените блата, пресушавани от системното настъпване на промишлеността и годините война.

Аркадиан можеше само да си представя какво е да си съветник по сигурността на подобни места. Да защитаваш невъоръжени доброволци от партизани и бандити, докато се опитват да доставят храна и вода в най-бедните райони на света; да се опитваш да наложиш закон там, където закон не съществува. Който и да бе този тип, несъмнено беше светец - което правеше появата му в моргата тази сутрин още по-объркващо.

Върна се на началната страница и щракна върху връзката „За контакти“. Първият адрес в списъка бе в Рио де Жанейро. Това обясняваше статуята. Имаше също адреси в Ню Йорк, Рим, Джакарта и един в Руин - улица „Екзегезис“ в Района на градините, непосредствено на изток от сградата на полицията.

Той записа адреса на гърба на снимката на Гейбриъл от камерата, сгъна я и я прибра в джоба на сакото си.

В облицованата с бели плочки съблекалня Лив бършеше почервенялата си кожа с тънка драскаща кърпа. Чуваше как някой плува в басейна оттатък душовете.

Малката купчинка спортно облекло в бяло и синьо, която ѝ бе дал помощник-инспекторът, направо блестеше в сравнение със старата ѝ блуза и джинсите. Обу долнището на анцуга и навлече бялата тениска. На гърдите и на гърба ѝ с големи черни букви беше изписано ПОЛИЦИЯ. Бръкна в джобовете на джинсите си, прехвърли няколкото долара и дребни в джоба на анцуга и избърса калта от телефона си. Натисна копчето и екранът светна. Апаратът потръпна леко в дланта ѝ - беше получила текстово съобщение. Номерът ѝ бе непознат.